ВИКТОРИЯ СПАСОВА, "Свободна Европа"

Да блеснеш във филм на Мартин Скорсезе, в който участват Робърт де Ниро и Леонардо ди Каприо, не е лесна задача, но Лили Гладстоун успява да направи своя голям пробив с ролята на Моли в "Убийците на цветната луна".

Филмът получи общо осем номинации за "Оскар", включително за най-добър филм и най-добра актриса в главна женска роля. Номинациите идват седмици след като Гладстоун стана първата представителка от коренното население, която печели "Златен глобус" за най-добра актриса и има шанс да е първата такава с награда "Оскар".

Адаптиран по бестселър на Дейвид Гран, филмът разказва за период от 20-те години на миналия век, когато заселници системно убиват хора от племето Осейдж заради правото на собственост върху земите им, богати на петрол.

Гладстоун е известна със способността си да задържа вниманието на зрителя, без дори да се налага да говори.

"Има толкова малко актьори, които се доверяват на тишината. Това доверие идва от изключително доброто разбиране на собственото им присъствие. Някога актьорите го наричаха свой "инструмент" - може би някои все още го правят. Лили напълно владее своя инструмент. Това е рядкост", казва Скорсезе за Гладстон.

От анализ на данни до езика на Осейдж

Лили е силно свързана с ролята на Моли, защото до 11-годишна възраст израства в индианския резерват "Блекфийт" в щата Монтана. По-късно се мести със семейството си близо до Сиатъл, щата Вашингтон. През 2008 г. завършва с пълно отличие Университета на Монтана с бакалавърска степен по актьорско майсторство/режисура и с втора специалност "Изследване на коренното население на Америка".

В свое интервю казва, че баща й пръв забелязва щастието, което сцената й носи.

"Когато бях на девет, ми беше трудно да задържа приятелства, тормозеха ме много. И той много вещо каза:

"О, всичко е наред, мила. Всички те ще ти станат приятели някой ден, когато спечелиш своя Оскар", казва тя пред списание "Rolling Stone".

Ролята, с която Скорсезе я забелязва, е във филма "Някои жени" (2016), която й носи наградата на Асоциацията на филмовите критици в Лос Анджелис за най-добра поддържаща женска роля, както и номинация за наградата "Независим дух".

"Героинята на Лили беше тиха, говореше много малко, но владееше екрана с присъствието си, с всяко движение, с всеки жест. Много малко са актьорите, които умеят да държат екрана по този начин, и тя беше перфектна за образа на Моли", пише Скорсезе, цитиран от списание "Variety".

Ролята на Моли я намира на крачка от това да се откаже от актьорската си кариера. Гладстоун допълва, че е седяла на компютъра си и се е готвела да се запише на курс по анализ на данни, когато получава известие за среща със Скорсезе.

В интервюто Гладстоун допълва, че след срещата е седнала на същия компютър и е започнала да проучва езика на племето Осейдж.

В интервю Леонардо ди Каприо казва, че никога не е виждал Скорсезе толкова убеден по отношение на кастинг, както в случая с Гладстон. Един ден след началото на снимките Ди Каприо разбира, че тя ще бъде "духът и душата на филма".

"Исторически момент в киното"

В интервю пред списание "Variety" Лили разказва как мъж от нейното племе откъсва от земята цвете, изтръсква пръстта от него, разкрива кореновата система и казва: "Това е като история. Ако това цвете е история, то всички тези корени са различните версии. Те се усукват един около друг, тръгват в противоположни посоки, но именно това му придава сила. Именно това го прави трудно за изкореняване. Това е, което поддържа историята."

Актрисата свързва тези думи с филма на Скорсезе, защото за нея е било важно хората от племето Осейдж да имат думата в разказването на тази история.

 Воин от племето Осейдж, рисуван от Джордж Катлин

“Народът на Осейдж е имал целия си живот, за да разбере тази история. Процесът на създаване на този филм даде възможност на много хора да говорят. В крайна сметка реакцията на Осейдж е това, което ме интересува най-много", допълва тя.

Гладстоун толкова добре владее езика и културата, че Скорсезе й възлага да пренапише няколко сцени с нейната героиня. Гладстон казва, че адвокат от племето Осейдж кани Скорсезе на вечеря със старейшини от племето в Оклахома преди продукцията, за да го запознае с техния народ. Те са й помогнали да се превъплъти в образа на Моли.

Лили участва и в кастингите на актьори от местното население за продукцията.

Някои от неговите представители изразяват опасения, че холивудската продукция е избрала да разкаже историята от чужда гледна точка - тази на заселниците. Гладстоун се отнася с разбиране към тези опасения, но и смята, че сътрудничеството на коренното население, което е помогнало за оформянето на филма, е исторически момент в киното.

В профилите си в социалните мрежи Лили споделя, че коренните жители трябва да видят "Убийците на цветната луна", когато и само ако са готови за това, защото разбира скръбта, която се е натрупала в поколенията.

Гладстоун се надява, че победите и номинациите ѝ ще проправят пътя за повече филми с участието на коренни американци.

"Това е за всяко малко дете от резерватите, всяко малко градско дете, всяко малко дете от коренното население, което има мечта, което вижда себе си представено в нашите истории, разказани от самите нас със собствените ни думи, с огромни съюзници и огромно доверие помежду ни", казва при връчванеето на наградата "Златен глобус".

„Интелигентността е преди всичко аристократизъм за духа.“

Карл Ясперс, германски психиатър и философ, роден на 23 февруари преди 141 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Да, както винаги - 80.8%
Да, за първи път - 0%
Не, предпочитам друго - 15.4%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Между документалното и въображението

 

„Мери. Раждането на Франкенщайн“ – фокус на текста е вглеждането в творческия процес, довел до създаването на най-популярния роман на Мери Шели

"Най-дългата нощ" - майсторска работа. И днес се гледа с удоволствие

 

Филм на Въло Радев от 1967 година, по сценарий на Веселин Бранев, оператор Борислав Пунчев, музика Симеон Пиронков

Задругата на Бялата богиня

 

Концерт на сър Брин Терфел, Мила Михова и Софийската филхармония с диригент Найден Тодоров, Зала „България“, 28.І.2024 г. Сред присъстващите на концерта нямаше нито един глупак.