Неизвестна досега рисунка на един от най-значимите венециански художници на XVIII век – Каналето, ще бъде предложена на търг във Великобритания. Произведението, озаглавено „Руини на павилион и аркада над водата“ (Ruins of a Pavilion and an Arcade over the Water), е изпълнено с писалка, кафяво мастило и светлосива лавировка върху хартия. Очаква се да достигне цена между 40 000 и 60 000 британски лири. Продажбата ще се състои на 21 октомври в аукционната къща Mallams в Абингдън, графство Оксфордшър.
Рисунката е пример за т.нар. капричо – композиция, в която действителни архитектурни елементи се съчетават с въображаеми мотиви, често с руини на антични или класически сгради. За разлика от прецизно наблюдаваните градски пейзажи, с които Каналето става световноизвестен, в тези творби художникът си позволява по-голяма свобода и превръща архитектурата в сцена за въображението.
Изкуствоведът Джон Ролф определя „Руини на павилион и аркада над водата“ като „шедьовър“. По думите му рисунката представя „покосеното от времето архитектурно великолепие“, сред което „всекидневието продължава своя ход“ между светлината и сенките. Според Ролф творбата събира в себе си качествата, които са привличали съвременниците на Каналето и са оказали влияние върху художници от следващите поколения.
Художникът, превърнал Венеция в символ
Каналето, чието истинско име е Джовани Антонио Канал, е роден във Венеция през 1697 г. Син е на театралния сценограф Бернардо Канал и първоначално също работи в областта на театралната живопис. Именно този опит вероятно допринася за изключителното му чувство за перспектива, архитектурно пространство и драматична композиция. По време на пътуване до Рим около 1719–1720 г. той се запознава отблизо с античните руини – преживяване, което има важно значение за последвалото му развитие като художник.
След завръщането си във Венеция Каналето се посвещава основно на ведутата – прецизни градски пейзажи, представящи архитектурата и ежедневието на Венеция. Той се превръща в един от най-известните представители на този жанр и създава изображения на Големия канал, площад „Сан Марко“, Двореца на дожите и други емблематични места. В творбите му архитектурата обаче не е просто документален фон – художникът често променя перспективата, мащаба или разположението на сградите, за да постигне по-въздействаща композиция.
Талантът му бързо привлича чуждестранни покровители, особено британски аристократи, за които венецианските пейзажи се превръщат в своеобразни художествени сувенири от т.нар. Grand Tour – традиционното пътуване на европейски аристократи и заможни млади мъже из Италия. През XVIII век Венеция е сред най-важните спирки по този маршрут, а картините на Каналето се превръщат в желан символ на преживяното пътуване.
Между 1746 и 1755 г. самият Каналето прекарва значителна част от времето си в Англия. Там създава редица пейзажи, сред които изображения на Лондон и околностите му, и затвърждава популярността си сред британските колекционери. След завръщането си във Венеция продължава да работи както върху реални градски пейзажи, така и върху въображаеми композиции.
Между реалността и въображението
Капричото заема особено място в творчеството на Каналето. В тези произведения той не се стреми да възпроизведе конкретен пейзаж с фотографска точност, а комбинира архитектурни мотиви, руини, водни пространства и фигури в сцени, които изглеждат правдоподобни, но всъщност са плод на художествена измислица.
Тъкмо този подход прави „Руини на павилион и аркада над водата“ особено интересна. В нея архитектурата, разрухата и човешкото присъствие се превръщат в единна сцена, в която миналото и настоящето съществуват едновременно.
Следа от самия Каналето
Допълнителен интерес към рисунката предизвиква нейната история. Според Mallams се предполага, че произведението някога е било притежание на Чарлз Бърни – известния английски композитор, музикант и музикален историк от XVIII век – и след това е останало в семейството му.
Особено любопитен е надписът на гърба на рисунката: „Подарък от Синьор Канал, известен като Каналети“ (a Present from Sig Canal d Canaletti). Той подсказва, че творбата може да е била лично подарена от художника, макар обстоятелствата около това да не са установени. Според аукционната къща рисунката съответства на композиция от Каналето, представена в картина, продадена за последно от Christie's през 1995 г.
Оригинални рисунки и картини на Каналето рядко се появяват на аукционния пазар, поради което от Mallams очакват сериозен интерес от частни колекционери и институции от различни страни. Директорът на отдела за изящно изкуство и картини на аукционната къща Рупърт Фогдън определя възможността да организират продажбата като особено престижна и отбелязва, че произведения на венецианския майстор рядко достигат до търг.
Каналето умира във Венеция през 1768 г., но неговите изображения на града и въображаемите му архитектурни композиции продължават да оказват влияние върху представата за Венеция като едновременно реален град и художествен мит. Днешната му репутация се дължи не само на виртуозното му умение да пресъздава архитектура и светлина, но и на способността му да превръща познатия градски пейзаж в сцена, в която действителността и въображението се преплитат.
