ДЕСИСЛАВА ДИМИТРОВА, "Свободна Европа"

Заради неговите „новаторски пиеси и проза, които дават глас на неизразимото“. Така Нобеловият комитет в Швеция мотивира избора си кой е най-достоен да вземе приза за литература тази година.

64-годишният норвежки писател и драматург Юн Фосе сам казва за творчеството си, че "премълчаното е по-важно от думите". Странно за писател, но не и ако четеш неговите думи, зад които прозира напевен, но и по скандинавски суров смисъл.

След като беше обявено, че печели наградата, Фосе сподели, че е "изключително развълнуван, дори уплашен".

"Гледам на това като на награда за литература преди всичко и най-вече литература, която е извън други съображения", добави той.

Творчеството на Фосе наброява 30 книги, театрални пиеси, стихотворения, детски книги и есета, които са преведени на почти петдесет езика. Той е един от най-играните съвременни драматурзи в световен мащаб, с постановки, представени на над 1000 сцени.

За неговите минималистични и дълбоко интроспективни пиеси, чийто език често граничи с лиричната проза и поезия, се казва, че са съвременно продължение на драматичната традиция на най-именития му сънародник - Хенрик Ибсен. Не случайно сравняват Фосе с него.

"Не описвам персонажи в традиционния смисъл на думата. Пиша за човека. В пиесите ми присъстват безработицата, самотата, разпадът на семействата", казва писателят пред в. "Монд" през 2003 г.

Жак Тестар, издател на художествената литература на Фосе, каза след новината за наградата, че той "е невероятен ум и това не би могло да се случи на по-хубав човек".

"Той е изключителен писател, който е успял да намери напълно уникален начин за писане. Неговата художествена литература е заклинателна, мистична и вкоренена в пейзажа на западните фиорди, където е израснал", добави Тестар.

Самият писател преди години отговаря на въпроса какво влияе на творчеството му с думите: "Всекидневната ми гледка към морето, когато пиша."

Тестар отбеляза, че е много е важно да не се забравя, че Фосе пише на нинорски (новонорвежки) - малцинствен език в Норвегия, "коeто само по себе си е политически акт".

„Получих дара на тъгата и тогава станах поет“

Юн Фосе е роден през 1959 г. в град Хаугесун, на западния бряг на Норвегия. Има сестра, която е учителка. Израства в религиозна среда - дядо му е бил квакер и пацифист с леви убеждения. Когато е на 7 години претърпява тежка катастрофа и е близо до смъртта. Това преобръща живота му и оказва силно влияние върху творчеството му.

Започва да пише, когато е едва 12-годишен, въпреки че по това време иска да стане рок китарист и свири на китара в групата "Рокин Чер". Дори има дълга коса, като истински музикант. Свири и на цигулка и пише текстове за музикални пиеси. В крайна сметка обаче се отказва от музикалните си амбиции.

Фосе учи сравнителна литература в университета в Берген. Първият му роман - "Червено, черно", в който описва мястото на евангелизма в живота на един млад човек, излиза през 1983 г. Успехът идва с втората му творба - "Навес за лодки", през 1989 г. Следват двете части на "Меланхолия" през 1995 г. и 1996 г.

През 2014 излиза неговата "Трилогия - Бдение. Бленуванията на Улав. Отмала", която е публикувана в България от издателство "Лист" в превод на Стела Джелепова. За тази творба Фосе получава наградата за литература на Северния съвет.

Последната му най-успешна книга е "Септология" (2019-2022)- седем части в три тома, в които описва срещата на един човек с друга версия на самия него. За нея казва, че се е страхувал да умре, преди да я напише, защото е усещал, че има да каже нещо важно.

Иначе не се тревожи за смъртта, защото "в живота има много болка".

"И в мен има много мъка. Както казва Ибсен: „Получих дара на тъгата и тогава станах поет“. Болката, скръбта, меланхолията и депресията също са дар. Можете да направите нещо добро от тях", казва пред изданието Music and Literature Фос, който преди години се подлага доброволно на рехабилитация заради алкохолизъм.

Когато става писател, Фосе няма намерение да влиза в театъра, но тъй като няма регулярни доходи, в началото на 90-те години се съгласява да напише началото на една пиеса. Но се увлича и стига до края. Така се ражда "Някой ще дойде". Не я публикува обаче, преди да е написал "И никога няма да се разделим", която излиза и веднага е поставена през 1994 г.

Без да предполага, в крайна сметка именно това му носи международна известност. Дори, когато го питат кое е най-изненадващото нещо, което е научил като писател, Фосе отговаря: "Че съм способен да пиша за театър". Той е автор на 28 театрални пиеси.

Идолът на Фосе е големият ирландски драматург, писател и поет Самюел Бекет, който също е носител на Нобеловата награда за литература - през 1969 г. За него норвежецът казва, че го чувства като роднина по избор. Творчеството на Фосе е повлияно и от Франц Кафка, Уилям Фокнър и Вирджиния Улф, както и от Библията.

През 2007 г. Фосе става кавалер на „Националния орден за заслуги“ на Франция, а през 2010 г. – лауреат на Международната Ибсенова награда. Печели Европейската награда за литература през 2014 г. През 2007 г.

През 2011 г. той получава за ползване почетната резиденция Гротен - собственост на норвежката държава, която се намира на територията на Кралския дворец в центъра на Осло. Тази чест му е специално отредена от краля на Норвегия за принос към норвежкото изкуство и култура. Не живее там постоянно обаче, често пребивават в малко градче близо до австрийската столица Виена.

Юн Фосе се е женил три пъти и има шест деца, последното от които се ражда, когато е 60-годишен. От 1980 до 1992 г. живее с Бьорг Сисел - медицинска сестра. На следващата година се жени за Гретхе Фатима Сьод - преводачка и писателка от индийски и норвежки език. Третата му съпруга Анна, с която са заедно от 2011 г., е словачка.

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Няма фиксиран или постоянен авторитет, а непрекъснат обмен на взаимна, временна, и преди всичко доброволна власт и подчинение“.

Михаил Бакунин, руски мислител и революционер, роден на 30 май преди 210 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости… 

Да накараш историята да запее: романът на Вера Мутафчиева „Случаят Джем“

 Написан през 1967 г. романът е със сюжет, който би се усладил на ревизионист като Хилари Мантел.