Британските тайни служби са шпионирали над 20 години носителката на Нобелова награда за литература за 2007 г. Дорис Лесинг (1919-2013), съобщи derstandard.at. МИ5 са подслушвали телефона на писателката между 1943 и 1964 г., чели са писмата й и са я следили, когато е пътувала. 

Националният архив в Лондон днес разсекрети документи, от които се разбира, че Лесинг е била обект на специални разузнавателни средства заради „симпатиите си към комунизма, граничещи с фанатизъм” и заради „безотговорните си изказвания”. Тя е била член на британската комунистическа партия до 1956 г., когато я напуска, след като СССР потушава унгарското въстание. По-късно споделя, че не може да разбере как е могла да бъде толкова лековерна. 

ДОРИС ЛЕСИНГ е родена през 1919 г. в Иран с името Дорис Мей Тейлър. Расте в тогавашната британска колония Южна Родезия, днешно Зимбабве. Включва се в комунистическа група, разгневена на расизма в обществото. Колониалната експлоатация е сред любимите й теми. Вторият брак на писателката е с германския комунист, живеещ в изгнание – Готфрид Лесинг. През 1949 г. се преселва в Лондон. Скотланд ярд води дневник за общуването й с хора от леви кръгове по целия свят. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Понеже всяко правителство, което управлява без съгласието на управляваните, по дефиниция представлява робство.“

Джонатан Суифт, ирландски писател, роден на 30 ноември преди 356 години

Анкета

Остава ли ви време да четете книги?

Да, както винаги - 80%
Все по-малко - 20%
Не чета изобщо - 0%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Диада“ без доза щастие

„Диада“ е честно реализиран филм, с уверена и с ясни послания режисура, впечатлява и операторска работа

За „Ваймар експрес“ и силата на таланта

 

На финала авторката на филма търси помирителен жест – тя деликатно и предпазливо, премерено и едва ли не извинявайки се, стига до извода, че личността и пристрастията на Мутафова отстъпва пред силата на нейния талант, което си е и самата истина.

Такива, каквито бяхме

 

50 години от премиерата на "Каквито бяхме". Творбата на Полак е сред вечните класики на Холивуд, която може да се гледа винаги и с удоволствие