1. „Тенекиеният барабан“ (1978) – по романа на Гюнтер Грас, режисьор Фолкер Шльондорф

2. „Врагът“ (2013) – по романа на Жозе Сарамаго, режисьор Денис Вилньов

3. „Пианистката“ (2001)- по романа на Елфриде Йелинек, режисьор Михаел Ханеке

4. „Безсъдбовност“ (2005) – по романа на Имре Кертес, режисьор  Лайош Колтай

5. „Глад“ (1966) – по романа на Кнут Хамсун, режисьор Хенинг Карлсен

6. „Смърт във Венеция“ (1971) – по романа на Томас Ман, режисьор Лукино Висконти

7. „Доктор Живаго“ (1965) по романа на Борис Пастернак, режисьор Дейвид Лийн

8. „Гроздовете на гнева“ (1940) – по романа на Джон Стайнбек, режисьор Джон Форд

9.  „Позор“ (2008) - по романа на Дж. М. Кутси, режисьор Стив Джейкъбс

10. „Далече от нея“ (2006) - по романа на Алис Мънро, режисьор Сара Поли

Източник: tasteofcinema.com

„Три неща е трудно да спреш да вършиш, веднъж започнал:

-  да ядеш нещо вкусно

-  да беседваш с приятел, върнал се от поход

-  да се чешеш там, където те сърби”

Козма Прутков, руски измислен писател, роден на 11 април преди 222 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...