1. „Тенекиеният барабан“ (1978) – по романа на Гюнтер Грас, режисьор Фолкер Шльондорф

2. „Врагът“ (2013) – по романа на Жозе Сарамаго, режисьор Денис Вилньов

3. „Пианистката“ (2001)- по романа на Елфриде Йелинек, режисьор Михаел Ханеке

4. „Безсъдбовност“ (2005) – по романа на Имре Кертес, режисьор  Лайош Колтай

5. „Глад“ (1966) – по романа на Кнут Хамсун, режисьор Хенинг Карлсен

6. „Смърт във Венеция“ (1971) – по романа на Томас Ман, режисьор Лукино Висконти

7. „Доктор Живаго“ (1965) по романа на Борис Пастернак, режисьор Дейвид Лийн

8. „Гроздовете на гнева“ (1940) – по романа на Джон Стайнбек, режисьор Джон Форд

9.  „Позор“ (2008) - по романа на Дж. М. Кутси, режисьор Стив Джейкъбс

10. „Далече от нея“ (2006) - по романа на Алис Мънро, режисьор Сара Поли

Източник: tasteofcinema.com

„Гледайте с Любов, слушайте с Любов, яжте с Любов, лягайте с Любов и ставайте с Любов, учете с Любов, мислете с Любов. Каквото предприемете, правете го с Любов.”

Петър Дънов, български философ, роден на 11 юли преди 162 години

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

Прозата на поета. Късни стихове. Окрупняване

"... да бъдем селяни. Да не бъдем до уши ухилени гнусаро-тарикат-интелигенти, търчещи от медия в медия, като натурничета..."

 

В сивата зона с Гай Ричи (ревю)

 

"В сивата зона“ е забавна и приятна комедия, в която група професионалисти надхитряват международен мошеник и бандит. 

Параграф 44

 

 или Фактофикция на военномирния трудоден