Унгарският писател Ласло Краснахоркаи е новият носител на Нобеловата награда за литература за 2025 г., съобщи Шведската академия. Лауреатът на престижното отличие бе обявен на живо на сайта Nobelprize.org.

На български е преведена книгата му „Сатанинско танго“. От няколко годините името му се въртеше в залозите на букмейкърите. През 2019 г. залогът беша 20 към 1.

Нобеловата награда за литература миналата година беше присъдена на южнокорейската авторка Хан Канг.

През 2023 г. престижното отличие спечели норвежецът Юн Фосе, а година по-рано Нобеловата награда за литература беше присъдена на френската авторка Ани Ерно. 

Нобеловата награда за литература е учредена през 1901 г. Присъжда се от Шведската академия по литература в Стокхолм.

ЛАСЛО КРАСНАХОРКАИ е роден на 5 януари 1954 в Дюла, Бекеш, в семейството на адвоката Дьорд Краснахоркаи и социалната работничка Юлия Палинкас. Следва в юридическия факултет на Сегедския университет (1973 – 1976) и на Будапещенския университет (1976 – 1978). През 1983 г. завършва и филология в Будапещенския университет с дипломна работа върху творчеството на Шандор Мараи в емиграция. Пътешества много: през 1990 г. е в Монголия и Китай, през 1992 г. плава из Атлантическия океан, обикаля Европа и САЩ (1992 – 1998), бил е в Босна (1996) и Япония (1997, 2000, 2005).

Романи

Sátántangó (1985)

"Сатанинско танго". Превод от унгарски Светла Кьосева. София: Стигмати, 2001, 256 с.

Az ellenállás melankóliája (Меланхолия на съпротивата, 1989)

Az urgai fogoly (Пленникът на Урга, 1993)

Háború és háború (Война и война, 1999)

Északról hegy, Délről tó, Nyugatról utak, Keletről folyó (От север – планина, от юг – езеро, от изток – път, от запад – река, 2003)

Rombolás és bánat az Ég alatt (Разруха и печал в Поднебесната империя, 2004)

Seiobo járt odalent (Си-ван-му тук сред нас, 2008)

Az utolsó farkas (Последният вълк, 2009)

Báró Wenckheim hazatér (Завръщането на барон Венкхайм, 2016)

Herscht 07769 (2021)

Zsömle odavan (2024)

Сборници с разкази

Kegyelmi viszonyok (Последната милост, 1986)

Megjött Ézsaiás (1998)

Állatvanbent (2010)

Megy a világ (2013)

Сценарии

1988: Kárhozat, унгарски филм под режисурата на Бела Тар, оригинален сценарий на Ласло Краснахоркаи

1994: Sátántangó, унгарски филм под режисурата на Бела Тар, адаптация на Ласло Краснахоркаи по романа му Сатанинско танго

2000: Werckmeister harmóniák, унгарски филм под режисурата на Бела Тар, адаптация на Ласло Краснахоркаи по романа му Меланхолия на съпротивата

2007: A Londoni férfi, унгарски филм под режисурата на Бела Тар, адаптация на Ласло Краснахоркаи по романа на Жорж Сименон Човекът от Лондон

2011: A torinói ló, унгарски филм под режисурата на Бела Тар, оригинален сценарий на Ласло Краснахоркаи и Бела Тар

Награди и отличия

Награда „Атила Йожеф“ (1987)

Награда „Тибор Дери“ (1992)

Preis der SWR-Bestenliste (1993) за Меланхолия на съпротивата

Награда „Шандор Мараи“ (1998)

Награда на фондация „Отворено общество“ (2003)

Награда „Кошут“ (2004)

America Award in Literature (2014)

Награда „Виленица“ (2014)

Международна награда „Ман Букър“ (2015)

Творческа награда АЕГОН (2017) за романа Барон Венкхайм се завръща у дома

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Театърът е безкрайно възхитителен, защото в голяма степен всичко се случва случайно. Много прилича на живота.”

Артър Милър, американски драматург, роден на 17 октомври преди 111 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина