Унгарският писател Ласло Краснахоркаи е новият носител на Нобеловата награда за литература за 2025 г., съобщи Шведската академия. Лауреатът на престижното отличие бе обявен на живо на сайта Nobelprize.org.

На български е преведена книгата му „Сатанинско танго“. От няколко годините името му се въртеше в залозите на букмейкърите. През 2019 г. залогът беша 20 към 1.

Нобеловата награда за литература миналата година беше присъдена на южнокорейската авторка Хан Канг.

През 2023 г. престижното отличие спечели норвежецът Юн Фосе, а година по-рано Нобеловата награда за литература беше присъдена на френската авторка Ани Ерно. 

Нобеловата награда за литература е учредена през 1901 г. Присъжда се от Шведската академия по литература в Стокхолм.

ЛАСЛО КРАСНАХОРКАИ е роден на 5 януари 1954 в Дюла, Бекеш, в семейството на адвоката Дьорд Краснахоркаи и социалната работничка Юлия Палинкас. Следва в юридическия факултет на Сегедския университет (1973 – 1976) и на Будапещенския университет (1976 – 1978). През 1983 г. завършва и филология в Будапещенския университет с дипломна работа върху творчеството на Шандор Мараи в емиграция. Пътешества много: през 1990 г. е в Монголия и Китай, през 1992 г. плава из Атлантическия океан, обикаля Европа и САЩ (1992 – 1998), бил е в Босна (1996) и Япония (1997, 2000, 2005).

Романи

Sátántangó (1985)

"Сатанинско танго". Превод от унгарски Светла Кьосева. София: Стигмати, 2001, 256 с.

Az ellenállás melankóliája (Меланхолия на съпротивата, 1989)

Az urgai fogoly (Пленникът на Урга, 1993)

Háború és háború (Война и война, 1999)

Északról hegy, Délről tó, Nyugatról utak, Keletről folyó (От север – планина, от юг – езеро, от изток – път, от запад – река, 2003)

Rombolás és bánat az Ég alatt (Разруха и печал в Поднебесната империя, 2004)

Seiobo járt odalent (Си-ван-му тук сред нас, 2008)

Az utolsó farkas (Последният вълк, 2009)

Báró Wenckheim hazatér (Завръщането на барон Венкхайм, 2016)

Herscht 07769 (2021)

Zsömle odavan (2024)

Сборници с разкази

Kegyelmi viszonyok (Последната милост, 1986)

Megjött Ézsaiás (1998)

Állatvanbent (2010)

Megy a világ (2013)

Сценарии

1988: Kárhozat, унгарски филм под режисурата на Бела Тар, оригинален сценарий на Ласло Краснахоркаи

1994: Sátántangó, унгарски филм под режисурата на Бела Тар, адаптация на Ласло Краснахоркаи по романа му Сатанинско танго

2000: Werckmeister harmóniák, унгарски филм под режисурата на Бела Тар, адаптация на Ласло Краснахоркаи по романа му Меланхолия на съпротивата

2007: A Londoni férfi, унгарски филм под режисурата на Бела Тар, адаптация на Ласло Краснахоркаи по романа на Жорж Сименон Човекът от Лондон

2011: A torinói ló, унгарски филм под режисурата на Бела Тар, оригинален сценарий на Ласло Краснахоркаи и Бела Тар

Награди и отличия

Награда „Атила Йожеф“ (1987)

Награда „Тибор Дери“ (1992)

Preis der SWR-Bestenliste (1993) за Меланхолия на съпротивата

Награда „Шандор Мараи“ (1998)

Награда на фондация „Отворено общество“ (2003)

Награда „Кошут“ (2004)

America Award in Literature (2014)

Награда „Виленица“ (2014)

Международна награда „Ман Букър“ (2015)

Творческа награда АЕГОН (2017) за романа Барон Венкхайм се завръща у дома

„Мисля, че всеки е луд. Възхитен съм от хората, които са смятани за най-нормални, защото на мен те ми изглеждат най-странни от всички.“

Джони Деп, американски актьор, роден на 9 юни преди 63 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

За насилието и съпротивата (ревю)

 

„Комунистическите концлагери и политическите затвори в България. Справочник" на Борислав Скочев в едно от най-правдивите, демократични и хуманни изследвания, от които обществото ни има крещяща нужда.

Те се сражаваха за републиката (ревю)

Каква ще бъде съдбата на „Мандалореца и Грогу““. Безспорно той ще направи пари, но те няма как да се сравняват с приходите на „Аватар“ на Джеймс Камерън.

Да помниш бъдещето (ревю)

 

Отец Николай Петков за романа „Стела Марис“ на Кормак Маккарти