„Войната е ужасът на ужасите, това е най-ужасното престъпление. Бих искал да изобретя такова вещество или машина с такава разрушителна сила, че всяка война въобще да стане невъзможна.“

„Америка не е за мен. Желанието да си изтръгне цялата печалба, тази педантичност засенчва радостта от комуникацията с хората, нарушава чувството на уважение към тях.“

„Работната сила с по-високи морални качества е по-продуктивна от грубо експлоатираната маса.“

„Има две неща, които никога не вземам - пари и планове. Но ако един човек се съгласи да ми даде малко от приятелството си, ще го приема с благодарност.“

„Аз смятам живота за необикновен дар, скъпоценен камък, който получихме от ръцете на майката природа, така че ние самите го шлифовахме и шлифовахме, докато блясъкът ни ни възнагради за нашите усилия.“

„Всяка демокрация води до диктатура на изметта.“

„Основните дейности на депутатите са безкрайни говорения и изнудване за подкупи.“

„Добрата репутация е по-важна от чистата риза. Една риза може да се изпере, репутацията - никога.“

„Ако имам хиляди идеи и само една от тях се окаже плодотворна, то аз съм щастлив.“

„Що се отнася до мен, желая всички оръжия… да бъдат изпратени в ада, където е истинското им място…“

АЛФРЕД НОБЕЛ – шведски химик, инженер и предприемач, роден на 21 октомври 1833 г.  Изобретява динамита става много богат. Известен е със своята благотворителност и отзивчивост – прави дарения, подпомага близките си и чужди хора, особено е щедър към способни бедни младежи. Неговото схващане е, че голямото наследство е „нещастие, тъй като развращава хората“, че „който притежава голямо състояние, би трябвало да остави само малка част на своите наследници“, че дори на децата си „не е редно да им се завещават големи суми, които не са заслужили, понеже това ще породи мързел и ще попречи на развитието на индивида“. Това е едно от обясненията за решението му да остави състоянието си за образуване на фонд, чиито приходи да се раздават всяка година на хора, допринесли най-голяма полза на човечеството с откритията си в областта на физиката, химията, физиологията или медицината, създали значителни литературни произведения или с принос в борбата за мирно съществуване на народите. Умира на 10 декември 1869 г.

ЗАВЕЩАНИЕТО

Аз, долуподписаният Алфред Бернхард Нобел, като обмислих и реших, с настоящето обявявам моето завещание за имуществото, придобито от мен до смъртта ми.

Цялото останало след мен реализуемо имущество да се разпредели по следния начин: моите изпълнители на завещанието да превърнат имуществото ми в ценни книжа, създавайки фонд, процент от който ще се дава като премия на тези, които през изминалата година са допринесли най-голяма полза на човечеството. Посоченият фонд да се раздели на пет равни части, предназначени за: първата част – за този който е направил най-важно откритие или изобретение в областта на физиката; втората – за този, извършил важно откритие или усъвършенстване в областта на химията, третата – за този, който е постигнал забележителни успехи в областта на физиологията или медицината, четвъртата – за този, който е създал най-значително литературно произведение, отразяващо човешките идеали, петата – за този, който има най-голям принос за сплотяване на народите, унищожаване на робството, намаляване числеността на съществуващите армии и съдействие за мирни договорености. Наградите в областта на физиката и химията ще се присъждат от Кралската шведска академия на науките, по физиология или медицина – от Кралския Каролински институт в Стокхолм, по литература – от Шведската академия в Стокхолм, наградата за мир – от комитет от пет души, избиран от норвежкия Стортинг. Моето особено желание се заключава в това, присъждането на наградите да не се влияе от националността на кандидата, за да получат наградите най-достойните, независимо от това, дали са скандинавци или не.

Това завещание е последно и окончателно, то има законна сила о отменя всички мои предишни завещания, ако такива се намерят след смъртта ми.

Накрая, последното мое задължително изискване се състои в това, след смъртта ми компетентен лекар еднозначно да установи факта на смъртта и едва след това тялото ми да се предаде за изгаряне. “

   Париж, 27 ноември 1895

   Алфред Бернхард Нобел