Владимир Набоков, Пабло Неруда, Хорхе Луис Борхес, Самюел Бекет и Съмърсет Моъм са големите губещи, ощетени от Шведската академия през 1965 г. Вместо да спечели най-добрият (кой ли е всъщност?!) , Нобеловата награда е дадена на писателя от СССР, прославил насилствената колективизация на страната – Михаил Шолохов.
Това става ясно от отворените сега архиви на Нобеловия комитет, съобщи „Гардиън”, като цитира шведския вестник „Svenska Dagblade”, чийто репортер е чел протоколите. Всеки януари стават известни драмите отпреди 50 години. Според регламента това е срокът, в който случилото се трябва да остане в тайна.
Спорният избор на социалистическия съветски автор лишава от най-престижната награда Набоков, Моъм и Борхес. Известен е цитатът на Борхес: „Да не ми се дава Нобеловата награда е стара скандинавска традиция. Не са ми я давали откакто съм се родил.”
Бекет е награден през 1969 г., Неруда - през 1971 г. Сред останалите претенденти тогава е и братът на Джералд Даръл – Лорънс Дърел, както и Уинстън Хю Одън и Ралф Хартли.
Шолохов е огромен компромис – един от тези, заради които Нобеловата награда олеква. Той е сред най-големите критици на Борис Пастернак, който през 1958 г. получава приза, но под натиска на съветските власти по-късно го отказва. Шолохов е от тези, които го призовават да не взема „импералистическата награда”. Седем години по-късно Шведската академия го отличава заради романа „Тихия Дон”. Александър Солженицин, който печели Нобел през 1970 г., е сред авторите, които по-късно обвиняват Шолохов, че е плагиат, като е откраднал романа на Фьодор Крюков.
От протоколите отпреди 50 години се вижда, че е имало предложение дори наградата да се раздели между Шолохов и Анна Ахматова, но то е отхвърлено.
