Владимир Набоков, Пабло Неруда, Хорхе Луис Борхес, Самюел Бекет и Съмърсет Моъм са големите губещи, ощетени от Шведската академия през 1965 г. Вместо да спечели най-добрият (кой ли е всъщност?!) , Нобеловата награда е дадена на писателя от СССР, прославил насилствената колективизация на страната – Михаил Шолохов. 

Това става ясно от отворените сега архиви на Нобеловия комитет, съобщи „Гардиън”, като цитира шведския вестник „Svenska Dagblade”, чийто репортер е чел протоколите. Всеки януари стават известни драмите отпреди 50 години. Според регламента това е срокът, в който случилото се трябва да остане в тайна. 

Спорният избор на социалистическия съветски автор лишава от най-престижната награда Набоков, Моъм и Борхес. Известен е цитатът на Борхес: „Да не ми се дава Нобеловата награда е стара скандинавска традиция. Не са ми я давали откакто съм се родил.” 

Бекет е награден през 1969 г., Неруда - през 1971 г. Сред останалите претенденти тогава е и братът на Джералд Даръл – Лорънс Дърел, както и Уинстън Хю Одън и Ралф Хартли. 

Шолохов е огромен компромис – един от тези, заради които Нобеловата награда олеква. Той е сред най-големите критици на Борис Пастернак, който през 1958 г. получава приза, но под натиска на съветските власти по-късно го отказва. Шолохов е от тези, които го призовават да не взема „импералистическата награда”. Седем години по-късно Шведската академия го отличава заради романа „Тихия Дон”. Александър Солженицин, който печели Нобел през 1970 г., е сред авторите, които по-късно обвиняват Шолохов, че е плагиат, като е откраднал романа на Фьодор Крюков. 

От протоколите отпреди 50 години се вижда, че е имало предложение дори наградата да се раздели между Шолохов и Анна Ахматова, но то е отхвърлено. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Не можем да обвиняваме човек за това, че защитава своето достойнство. Това е негово задължение.“

Джоузеф Конрад, британски писател от полски произход, роден на 3 декември преди 166 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Наполеон“ - филм за възхода и падението на един амбициозен лидер

 

Ридли Скот здравата се е потрудил върху своя епос и заслужава похвала, която ще му е необходима в неговото по-нататъшно творческо развитие

„Диада“ без доза щастие

„Диада“ е честно реализиран филм, с уверена и с ясни послания режисура, впечатлява и операторска работа

За „Ваймар експрес“ и силата на таланта

 

На финала авторката на филма търси помирителен жест – тя деликатно и предпазливо, премерено и едва ли не извинявайки се, стига до извода, че личността и пристрастията на Мутафова отстъпва пред силата на нейния талант, което си е и самата истина.