Владимир Набоков, Пабло Неруда, Хорхе Луис Борхес, Самюел Бекет и Съмърсет Моъм са големите губещи, ощетени от Шведската академия през 1965 г. Вместо да спечели най-добрият (кой ли е всъщност?!) , Нобеловата награда е дадена на писателя от СССР, прославил насилствената колективизация на страната – Михаил Шолохов. 

Това става ясно от отворените сега архиви на Нобеловия комитет, съобщи „Гардиън”, като цитира шведския вестник „Svenska Dagblade”, чийто репортер е чел протоколите. Всеки януари стават известни драмите отпреди 50 години. Според регламента това е срокът, в който случилото се трябва да остане в тайна. 

Спорният избор на социалистическия съветски автор лишава от най-престижната награда Набоков, Моъм и Борхес. Известен е цитатът на Борхес: „Да не ми се дава Нобеловата награда е стара скандинавска традиция. Не са ми я давали откакто съм се родил.” 

Бекет е награден през 1969 г., Неруда - през 1971 г. Сред останалите претенденти тогава е и братът на Джералд Даръл – Лорънс Дърел, както и Уинстън Хю Одън и Ралф Хартли. 

Шолохов е огромен компромис – един от тези, заради които Нобеловата награда олеква. Той е сред най-големите критици на Борис Пастернак, който през 1958 г. получава приза, но под натиска на съветските власти по-късно го отказва. Шолохов е от тези, които го призовават да не взема „импералистическата награда”. Седем години по-късно Шведската академия го отличава заради романа „Тихия Дон”. Александър Солженицин, който печели Нобел през 1970 г., е сред авторите, които по-късно обвиняват Шолохов, че е плагиат, като е откраднал романа на Фьодор Крюков. 

От протоколите отпреди 50 години се вижда, че е имало предложение дори наградата да се раздели между Шолохов и Анна Ахматова, но то е отхвърлено. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Да обичаш и да бъдеш мъдър е невъзможно.“

Френсис Бейкън, английски философ и писател, роден на 22 януари преди 461 години

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Страсти и стълкновения за четвъртата „Матрица“

Защото, нека не се залъгваме – това си е поп културен феномен, съизмерим със „Звездни войни“ и „Терминатор“ и всеки, пък бил и негов създател, дръзнал да прави продължение след две десетилетия, неизбежно ще трябва да приеме пороя от противоречиви мнения и оценки, които ще го съпътстват. Анализ на Борислав Гърдев

Симетрията и нейното нарушаване

 

Наред с всемирните въпроси, които поставя и които „никой век не разреши“, поезията на Михаил Иванов е и много земна и всекидневна.

Немерената реч на Георги Борисов

 

 Силвия Чолева за  "Откаченият вагон" биографичната книга на поета и издател