Владимир Набоков, Пабло Неруда, Хорхе Луис Борхес, Самюел Бекет и Съмърсет Моъм са големите губещи, ощетени от Шведската академия през 1965 г. Вместо да спечели най-добрият (кой ли е всъщност?!) , Нобеловата награда е дадена на писателя от СССР, прославил насилствената колективизация на страната – Михаил Шолохов. 

Това става ясно от отворените сега архиви на Нобеловия комитет, съобщи „Гардиън”, като цитира шведския вестник „Svenska Dagblade”, чийто репортер е чел протоколите. Всеки януари стават известни драмите отпреди 50 години. Според регламента това е срокът, в който случилото се трябва да остане в тайна. 

Спорният избор на социалистическия съветски автор лишава от най-престижната награда Набоков, Моъм и Борхес. Известен е цитатът на Борхес: „Да не ми се дава Нобеловата награда е стара скандинавска традиция. Не са ми я давали откакто съм се родил.” 

Бекет е награден през 1969 г., Неруда - през 1971 г. Сред останалите претенденти тогава е и братът на Джералд Даръл – Лорънс Дърел, както и Уинстън Хю Одън и Ралф Хартли. 

Шолохов е огромен компромис – един от тези, заради които Нобеловата награда олеква. Той е сред най-големите критици на Борис Пастернак, който през 1958 г. получава приза, но под натиска на съветските власти по-късно го отказва. Шолохов е от тези, които го призовават да не взема „импералистическата награда”. Седем години по-късно Шведската академия го отличава заради романа „Тихия Дон”. Александър Солженицин, който печели Нобел през 1970 г., е сред авторите, които по-късно обвиняват Шолохов, че е плагиат, като е откраднал романа на Фьодор Крюков. 

От протоколите отпреди 50 години се вижда, че е имало предложение дори наградата да се раздели между Шолохов и Анна Ахматова, но то е отхвърлено. 

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Ако приемем, че вечност не означава безкрайна продължителност от време, а безвремие, тогава вечният живот принадлежи на тези, които живеят в настоящето.“

Лудвиг Витгенщайн, австрийски философ, роден на 26 април преди 136 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.