На 13 октомври ще бъде връчена Нобеловата награда за литература и както всяка година критиците дават прогнози кои са фаворитите. Тwolinespress.com се допита до опитни редактори, които коментираха кандидатите за шведското отличие, за окито има най.високи залози. Наградата от години има лошата слава, че се дава по политически причини.
1.    Харуки Мураками – вечният претендент, с отлична световна слава, високи тиражи и преводи на множество езици
2.    Филип Рот – най-спонсорираният от САЩ автор, поради което е известен във всяко кътче на планетата. Вечен кандидат за всяка награда
3.    Нгуги Ва Тионго – солиден кандидат от Африка. Има голямото предимство, че пише на английски и като нищо може той да е победителят. Макар че името му се спряга от години.
4.    Джойс Керъл Оутс – предимството й е, че е жена и че откакто Тони Морисън взе наградата през 1993 г., американка не е печелила. И въпреки че залозите за нея са немалко, малцина вярват, че Нобеловият комитет би отличил авторска на готически романи.
5.    Исмаил Кадаре – високи залози, малка вероятност. Не е ли това формулата, по която всъщност се дава Нобелът?
6.    Адонис – сирийският поет е фаворит всяка година, но заради силните му критики към Европа и нейната толерантност към ислямизма едва ли е политкоректният кандидат. Ако някой заслужава наградата, това е той.
7.    Петер Хандке – все още мнозина залагат на него, но след защитата му за военнопрестъпника Слободан Милошевич Академията едва ли би се компрометирала, като го награди
8.    Адам Загайевски – след Чеслав Милош и Вислава Шимборска е трудно да се порявра, че трети поляк ще вземе Нобел.
9.    Боб Дилън – нулев шанс, въпреки че носталгиците не спират да го изтъкват като фаворит
10.    Ласло Краснахоркаи – унгарецът пише за любимите теми на шведските академици – цивилизация, фашизъм, социални проблеми. Реален претендент
11.    Кормак Маккарти – чудесен автор, но проблемите на американския Юг и по границата с Мексико слабо вълнуват Академията
12.    Дон Делило – отдавна трябваше да вземе наградата, още през 90-те. Сега няма произведение, за което да я получи
13.    Карл Уве Кнаусгор- норвежецът е на читателската вълна в Европа, но Шведската академия рядко отчита това


Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Не бях природно умен, а някой, чийто интерес трябваше постоянно да се привлича с нещо. Все още съм такъв, за съжаление.“

Джеръми Айрънс, английски актьор, роден на 19 септември преди 73 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.