На 13 октомври ще бъде връчена Нобеловата награда за литература и както всяка година критиците дават прогнози кои са фаворитите. Тwolinespress.com се допита до опитни редактори, които коментираха кандидатите за шведското отличие, за окито има най.високи залози. Наградата от години има лошата слава, че се дава по политически причини.
1.    Харуки Мураками – вечният претендент, с отлична световна слава, високи тиражи и преводи на множество езици
2.    Филип Рот – най-спонсорираният от САЩ автор, поради което е известен във всяко кътче на планетата. Вечен кандидат за всяка награда
3.    Нгуги Ва Тионго – солиден кандидат от Африка. Има голямото предимство, че пише на английски и като нищо може той да е победителят. Макар че името му се спряга от години.
4.    Джойс Керъл Оутс – предимството й е, че е жена и че откакто Тони Морисън взе наградата през 1993 г., американка не е печелила. И въпреки че залозите за нея са немалко, малцина вярват, че Нобеловият комитет би отличил авторска на готически романи.
5.    Исмаил Кадаре – високи залози, малка вероятност. Не е ли това формулата, по която всъщност се дава Нобелът?
6.    Адонис – сирийският поет е фаворит всяка година, но заради силните му критики към Европа и нейната толерантност към ислямизма едва ли е политкоректният кандидат. Ако някой заслужава наградата, това е той.
7.    Петер Хандке – все още мнозина залагат на него, но след защитата му за военнопрестъпника Слободан Милошевич Академията едва ли би се компрометирала, като го награди
8.    Адам Загайевски – след Чеслав Милош и Вислава Шимборска е трудно да се порявра, че трети поляк ще вземе Нобел.
9.    Боб Дилън – нулев шанс, въпреки че носталгиците не спират да го изтъкват като фаворит
10.    Ласло Краснахоркаи – унгарецът пише за любимите теми на шведските академици – цивилизация, фашизъм, социални проблеми. Реален претендент
11.    Кормак Маккарти – чудесен автор, но проблемите на американския Юг и по границата с Мексико слабо вълнуват Академията
12.    Дон Делило – отдавна трябваше да вземе наградата, още през 90-те. Сега няма произведение, за което да я получи
13.    Карл Уве Кнаусгор- норвежецът е на читателската вълна в Европа, но Шведската академия рядко отчита това


  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Ако трябва да научим децата да мислят, трябва първо да ги научим да измислят.“

Джани Родари, италиански писател, роден на 23 октомври преди 106 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.