ЙОАННА ЕЛМИ, "Литературен вестник"
Джени Ридиан, от името на Нобеловия комитет, в телефонен разговор: Как ще отпразнувате Нобеловата си награда?
Хан Канг: След като затворим, бих искала да изпия чаша чай – не пия алкохол, – чаша чай със сина ми и тази вечер ще празнувам тихо.
В краткото седемминутно интервю, проведено малко след като Хан Канг научава новината за Нобеловата си награда, писателката е тиха и непринудена, като каквато я описват и почти всички, които я познават и които изразяват радостта си от отличието ѝ онлайн. Самата Хан Канг отказа да празнува наградата си и да дава пресконференции, докато „сме свидетели на трагични събития [руската инвазия в Украйна и войната между Израел и Палестина], на войни, които стават все по-интензивни и виждаме как изнасят тела всеки ден“.
Носителката на Нобела за 2024 г. има една преведена книга на български език – „Вегетарианката“, в превод на Цветомира Векова и издадена от „Ентусиаст“. Хан Канг е родена на 27 ноември 1970 г. в литературно семейство – баща ѝ е писател, както и двамата ѝ братя. Завършва корейски език и литература в Сеул и е част от международната програма за писатели в университета в Айова, САЩ. Нобелът е награда, която се връчва за цялостно творчество, така че надеждата е у нас да се появят поне някои от останалите: от 11 романа на Хан Канг на английски са преведени пет, но тя е публикувала и поезия, както и есета. Отличаващата се творба е Human Acts – заглавие, което Векова би превела като „Постъпките човешки“ или би приближила до оригиналното „소년이 온다”, което се превежда като „Момчето идва“.
Книгите на Хан Канг осветяват слабо познати събития от корейската история със силно поляризиращо социално наследство. За разлика от скромното си поведение, перото на Хан Канг нежно разтърсва корейската литература – а и световната – из основи.
Малките литератури, големите теми и големите скандали
„Бях страшно наивна“, казва Олга Токарчук през 2018 г. „Смятах, че Полша е готова да говори за черните страници от историята си.“ В цитираната статия Токарчук, която печели Нобела същата година, е описана като „вегетарианка и феминистка в една все по-реакционерска, патриархална държава – обществена личност, чиито думи веднага се превръщат в новинарско заглавие“. След телевизионно интервю, в което казва, че поляците не са само жертви на историята, а и самите са извършвали жестокости, Токарчук предизвиква гнева на крайнодесни патриоти, обявена е за национален предател, а издателят ѝ наема бодигардове, които да я пазят.
С разпадането на СССР Южна Корея също се обръща към тежкото си историческо наследство. Нобеловата награда на Хан Канг е не просто отличие за писателски качества, а осветяване и подреждане на историята в хронологията на истината. Поради това вероятно не е изненадващо, че консервативните кръгове в Южна Корея протестират срещу награждаването на писателката, а литературните среди я заклеймяват и казват, че наградата е трябвало да бъде дадена другиму.
Фаворит на много от корейците всъщност е поетът Ко Ън, преведен и публикуван в над 50 държави, ветеран и патриарх в съвременната южнокорейска литература. По време на анонсирането на победителя група корейски журналисти чакат пред дома на поета, за да получат интервю от него, в случай че бъде обявен за победител – това се случва всяка година. „Съревнованието между двамата е създадено от обществените очаквания, че един от най-известните корейски поети през изминалия век е по-вероятно да получи Нобел, отколкото Хан Канг, която твори от сравнително скоро. Но съревнованието е просто функция на силната традиция на корейската литература и корейското културно и социално понятие за „старшинство“, казва Цветомира Векова.
Парадоксите не свършват дотук: корейските критици не вярват, че Южна Корея някога може да има Нобелов лауреат, защото западните езици са „по-низши“ и красотата на корейския не може да бъде изразена на такъв език. Когато Хан Канг обаче печели, критиците казват, че е спечелила тя, а не друг, именно защото преводите ѝ са по-добри от оригинала, разказва в свое есе Антон Хур, редактор, писател и южнокореец.
Защо спечели Хан Канг?
Токарчук също печели с magnum opus, в който разказът на Източна и Централна Европа е мултикултурен, сложен и кървав. Токарчук прави това във време на израждащи се национализми и патриотизми, а романът „Книгите на Яков“, който предстои да се появи на български в превод на Крум Крумов в издателство ICU, е унищожаван по книжарниците от крайнодесни активисти. Хан Канг пише от дълбокия кладенец на националната травма, най-вече за демократичното въстание в Куанджу и клането на остров Чеджу – две събития, значими не само защото са белязани от брутално насилие, но защото са теми табу, пише Хур.
Куанджу е продемократично въстание през 80-те години на миналия век, което е брутално потушено от Южнокорейската армия под опеката на САЩ, докато Чеджу се разиграва в навечерието на Корейската война. Работническа стачка в островната провинция внезапно прераства в продължително и кърваво меле – също по времето, когато американците упражняват военен контрол в Южна Корея.
„В продължение на десетилетия корейците – и светът – са манипулирани от поредица диктаторски и консервативни правителства, толерирани от САЩ (които и до днес де факто контролират Южнокорейските въоръжени сили), които укриват информация и спомени за двете събития в името на антикомунизма и подчинението на американската страна в Студената война. Много животи са съсипани и унищожени от усилията тези зверства да бъдат заметени под килима, като активисти, писатели и обикновени граждани са губили живота си само заради това, че са се осмелили да кажат истината“, пише Хур. „Нима Корея не е богата държава? Нима американците не са „спасили“ корейците от война и бедност и не са им дали демокрация, подобно на господар, който дава стария си пуловер на прислужницата? Защо не отдавах заслужената благодарност на американските си спасители? Не можех да отговоря обстойно на тези въпроси – не само фактологично, но и емоционално. Но в един момент вече нямаше нужда. Защото се появи тази книга. Human Acts стори нещо, което не вярвах, че е възможно. И на Хан Канг ѝ трябваше една мъничка, тънка книжка, за да го постигне.“
Това е светът на жените
Цветомира Векова напомня, че Хан Канг е не просто първата жена от Корея, която печели Нобел, а и първата в цяла Азия. „Дълго време жената като индивид е съществувала единствено в зависимост от родителите си, съпруга си и децата си, такива са били социалните структури на корейското общество. Като такава тя е била (и все още донякъде е) първо съвкупност от задълженията и социалните си роли. Литературата доскоро е била занимание основно за мъжете. Посланието, което постижението на Хан Канг носи, е гръмогласно и недвусмислено. Смятам, че ще постави нещата в нова светлина за по-традиционно мислещите корейки и корейци, които ще разпознаят архаичните социални структури на миналото като нещо, което вреди на всички.“
В последните години писателки и жени от южнокорейската литературна общност отправят обвинения към Ко Ън, че с години е използвал високото си положение в литературните среди, за да изнудва сексуално уязвими, най-често млади авторки. В резултат някои от поемите на Ко са премахнати от учебниците. Първият роман на Олга Токарчук след Нобела, „Емпузион“ (преводач Крум Крумов, ICU, 2023) предлага нов прочит на „Вълшебната планина“ на Томас Ман с елементи на хорър и еколитература, но и със силно застъпена феминистка линия. Творчеството на Ани Ерно, която също бе наградена преди няколко години, изследва отблизо вътрешния свят на човешкото същество в най-суровите му състояния – и изследваното същество е от женски пол. Това, че големи литературни награди се присъждат за написването на този „женски“ свят като част от големия свят и история, приближава „женското“ писане до заветната мечта да бъде четено като „човешко“, вместо снизходително – като жанров каприз.
Значението на Нобела
„Всички знаят, че Нобеловата награда е пълна глупост и няма никаква причина който и да е, най-малко корейците, да се впечатлява толкова от поредната де факто локално европейска награда. Но корейските медии, академиците и фондовете за превод ужасно се впечатляват от това, а в крайна сметка това са хората, които решават дали преводачите от корейски ще имат с какво да се изхранват и дали корейската литература в превод ще успее, или ще се провали“, казва още Хур.
Можем ли наистина да кажем, че Нобелът няма значение? Габриела Мистрал, Бьорнстерне Бьорнсон, Паул фон Хайзе и Патрик Уайт са само част от „забравените“ нобелови лауреати. Борхес, Чехов, Конрад, Ибсен, Джойс, Кафка, Набоков, Пруст, Оруел и Толстой пък са сред онези, които се познават само по фамилията и които така и не получават Нобел.
Съществуват основания за аргумент, че в контекста на времето награди като Нобела, международния „Букър“ и други международни отличия търпят промяна във възприятията, защото се заражда „глобална“ общност от читатели, която живо се интересува кои са най-добрите автори и която има нужда от помощ в отсяването на добрите книги във все по-пренаситеното информационно пространство. Във време, в което литературната критика е трудно различима и понякога задушена от рекламните ревюта, любителското писане за книги или книжните инфлуенсъри, Нобелът и сие могат да бъдат разглеждани като надежден лакмус за онова, което си заслужава да прочетем поради важността му в определен културен и световен контекст. Вероятно затова и все повече хора се интересуват от литературните награди, както в България, така и по света. А това, съвсем естествено, ги превръща и в маркетингов инструмент.
Донякъде важи аргументът, че Нобелът е инструмент на западния културен свят сам да осмисли и до известна степен оневини себе си: затова и наградените все по-често са жени например, а историите все по-често се разказват „другаде“ – в Полша, Южна Корея, Танзания. Но това не се случва за сметка на литературното качество, нито за сметка на ключовите събития и теми в творчеството на авторите: от еколитературата на Токарчук през феминистката перспектива на Ерно, до темата за колониализма в книгите на Гурна – това е литература, която засяга всички ни и е важна за света, отвъд безспорните си естетически качества да третира проблемите с отличителен стил, глас и майсторство.
Литературата на света може да се пише навсякъде
От известно време в литературните тенденции в Корея се наблюдава откъсване от националните тематики и смело прекрачване към много по-индивидуален подход, в който се изследва индивидът и позицията му спрямо външния и вътрешния свят, казва Цветомира Векова, преводачката на Хан Канг. Темите включват аза и света около него, взаимодействието помежду им и другостта или чувството за непринадлежност, и се разработват в различни жанрове – научна фантастика, фентъзи, еколитература и куиър литература. Всичко това се пречупва през призмата на корейското светоусещане и общественост, без да се губи „универсалният“ характер, смята Векова.
„Ако трябва да погледнем в сърцевината на историческите факти, Хан Канг прави един по-задълбочен прочит на травмата, особено колективната такава, която подобно историческо събитие оставя не само в участниците, но и в онези, които не са били там. Умението ѝ да улови тази болка, да я извади от дълбините на времето и човешките емоции, но и да я представи на четящите, е майсторско. Тази книга не просто успява да предаде тази комплексна реалност на историческата и колективна травма, но и чисто човешкото изживяване, което всеки един читател, независимо дали е кореец, или не, би разбрал“, казва Цветомира Векова.
Все по-свързаният ни свят разбира, че голямата литература живее навсякъде, защото човешкото е навсякъде и не се влияе от език и граници. Това надали означава, че голямата литература не е съществувала в Южна Корея, България, Полша, Танзания или другаде много преди големите отличия. Не означава и че големите отличия нямат значение – да, културно доминиращият Запад „открива“ континентите на световната литература точно толкова, колкото открива и Америките, но да отхвърлим тези процеси само поради тези причини и дори да ги тълкуваме толкова еднозначно, е опростяване на безкрайно сложни процеси.
Струва ми се, че Хан Канг е права: подобни награди се празнуват тихо. В отговор на следващ въпрос тя казва, че се радва за корейската литература и се надява наградата да помогне тя да бъде четена като цяло повече по света. Цветомира Векова има цял списък корейски автори, които би искала да преведе на български. Може би тихото празнуване на появата на малката литература на картата трябва да се случва именно така: с още повече четене и съпреживяване на света.