„Аз съм като феникс, който тича след подпалвачите.“

„Един мъж трябва да може да чуе и понесе най-лошото, което може да се каже за него.“

„Готовността за отговор на всички въпроси е сигурен знак за глупост.“

„Обичам самотата, но я ценя най-много, когато имам компания.“

„Няма ограничение на количеството интелигентност, превърната в невежество, когато нуждата от илюзия е дълбока.“

„Винаги търсим следващата книга, която е необходимо да прочетем.“

„Жените ядат зелена салата и пият човешка кръв.“

„Да бъдеш прав до голяма степен е въпрос на обяснения.“

„Човешкото съзнание е вид битка. А знаем какво ни казва Толстой за битките във „Война и мир“. Никой не знае точно какво се случва по време на битка.“

„Всеки приличаше на образ от карти за игра – с едното лице нагоре, а другото надолу.“

СОЛ БЕЛОУ - американски писател, роден на 10 юни 1915 г. Произхожда от семейството на руски евреи. През 1924 г. фамилията му се мести в Чикаго. Автор е на романите „Херцог“, „Хумболтовият дар“ (печели „Пулицър“ през 1976 г.), „Декември на декана“ и други. За „Приключенията на Оги Марч” (1953) приятелят и ученик на Белоу, Филип Рот, твърди: „Това е най-важната книга, публикувана на английски през втората половина на ХХ век...“. Получава Нобелова награда през 1975 г. Умира през 2005 г.

„Три неща е трудно да спреш да вършиш, веднъж започнал:

-  да ядеш нещо вкусно

-  да беседваш с приятел, върнал се от поход

-  да се чешеш там, където те сърби”

Козма Прутков, руски измислен писател, роден на 11 април преди 222 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...