„Аз съм като феникс, който тича след подпалвачите.“

„Един мъж трябва да може да чуе и понесе най-лошото, което може да се каже за него.“

„Готовността за отговор на всички въпроси е сигурен знак за глупост.“

„Обичам самотата, но я ценя най-много, когато имам компания.“

„Няма ограничение на количеството интелигентност, превърната в невежество, когато нуждата от илюзия е дълбока.“

„Винаги търсим следващата книга, която е необходимо да прочетем.“

„Жените ядат зелена салата и пият човешка кръв.“

„Да бъдеш прав до голяма степен е въпрос на обяснения.“

„Човешкото съзнание е вид битка. А знаем какво ни казва Толстой за битките във „Война и мир“. Никой не знае точно какво се случва по време на битка.“

„Всеки приличаше на образ от карти за игра – с едното лице нагоре, а другото надолу.“

СОЛ БЕЛОУ - американски писател, роден на 10 юни 1915 г. Произхожда от семейството на руски евреи. През 1924 г. фамилията му се мести в Чикаго. Автор е на романите „Херцог“, „Хумболтовият дар“ (печели „Пулицър“ през 1976 г.), „Декември на декана“ и други. За „Приключенията на Оги Марч” (1953) приятелят и ученик на Белоу, Филип Рот, твърди: „Това е най-важната книга, публикувана на английски през втората половина на ХХ век...“. Получава Нобелова награда през 1975 г. Умира през 2005 г.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Любовта е стъкло, през което дори и чудовище изглежда възхитително.“

Алберто Моравия, италиански писател, роден на 28 ноември преди 116 години

Анкета

Остава ли ви време да четете книги?

Да, както винаги - 80%
Все по-малко - 20%
Не чета изобщо - 0%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Диада“ без доза щастие

„Диада“ е честно реализиран филм, с уверена и с ясни послания режисура, впечатлява и операторска работа

За „Ваймар експрес“ и силата на таланта

 

На финала авторката на филма търси помирителен жест – тя деликатно и предпазливо, премерено и едва ли не извинявайки се, стига до извода, че личността и пристрастията на Мутафова отстъпва пред силата на нейния талант, което си е и самата истина.

Такива, каквито бяхме

 

50 години от премиерата на "Каквито бяхме". Творбата на Полак е сред вечните класики на Холивуд, която може да се гледа винаги и с удоволствие