СТЕФАН ДЕЧЕВ, "Свободна Европа"

В навечерието сме на поредната, този път 145 годишнина от боевете при Шипка. Малко е известно, че именно те са свидетелство за връзката на българите с Украйна и украинския народ. Там заедно с българските опълченци загиват и много предци на днешните украинци. Какво знаем за тях?

Поради своето местоположение в югозападните части на огромната Руска империя, на самата територия на днешна Украйна се пада да бъде една от основните бази за формирането на действащата руска армия преди заминаването й за Балканите през пролетта на 1877 г.

Украинците и украинските военни части във войната

Още през 1876 г., в резултат от развитията около Източната криза, руският император Александър ІІ издава указ за мобилизация на войските. В него изрично се посочват трите украински военни окръзи – Киевски, Харкивски и Одески. Ето защо неслучайно в техния състав, с малки изключения, влизат местни хора. От жители на Полтавска и Харкивска губерния са съставени 33-ти Елецки, 34-ти Севски, 35-ти Брянски и 36-ти Орловски пехотен полк. На украинските формирования предстои да вземат важно участие в редица съдбоносни битки по време на войната.

Украинците при Свищов, Никопол и Плевен

Военните части от територията на днешна Украйна се включват от самото начало в непосредствените бойни действия.

След преминаването на Дунава, още при овладяването на Свищов, редица от действащите лица са украинци. Заедно с това има и полкове, които са формирани основно от населението на украинските губернии и се прославят в някои други битки. Така например на 4 юли 1877 г. 20-ти Галицки пехотен полк взима участие в боевете за овладяването на Никопол. На 22 август 1877 г. до Ловеч се сражават храбро и загиват немалко войници родени в украинските губернии, които служат в 9-ти и 10-ти стрелкови батальони на 130-ти Херсонски пехотен полк.

И в прочутите сражения за Плевен, както и в последвалата обсада на града воюват украински дивизии. Сред тях са 31-ва пехотна, състояща се от харкивяни, 33-та – съставена от катеринославци, херсонци, таврийци, а също така 1-ва бригада на 9-та пехотна дивизия, състояща се от полтавчани. Немалко войници, родени в украинските губернии на Руската империя, загиват по време на трите щурма на града.

Трудно ще е да пропуснем и имената на украинските генерали Федир Федорович Радецки (1820-1890) и Михайло Иванович Драгомиров (1830-1905). Дълги години след края на войната сам М.И. Драгомиров е начело на Киевския военен окръг. Той е убеден украинец и поддържа тесни връзки с украинските дейци от организацията «Стара Громада».

Украинците на Шипка

Най-значимо, паметно и съдбоносно е обаче украинското участие в битката при Шипченския проход. В отбраната му там участват легендарните 35-ти Брянски и 36-ти Орловски полк, пет български опълченски дружини и няколко други малки военни части под общото командване на ген. Николай Столетов.

Само на 9 август 1877 г. войниците от украинския 35-ти Брянски пехотен полк начело с полковник С. И. Липински, заедно с българските опълченци, отблъскват цели десет атаки на предвожданата от Сюлейман паша войска. На 11 август, вече нямайки патрони, именно украинците от Първа стрелкова рота на 35-ти Брянски полк и 3-та стрелкова рота на 36-ти Орловски полк участват заедно с българските опълченци в превърналото се след това в легенда хвърляне на камъни срещу настъпващия противник.

Срочнослужещ в 56-ти Житомирски полк на 14-та дивизия е изтъкнатият украински театрал Микола Карпович Садовски (1856-1933). За неговото участие в боевете на Шипка по-сетне той е награден с Георгиевски кръст, 4-та степен.

В славните боеве на старопланинския връх през август 1877 г. е смъртно ранен и Юрий (Георгий) Рудченко. Забележителното при него е това, че е по-малкият брат на известния украински писател Панас Мирни, както и на Иван Рудченко (псевд. Иван Билик), страстен издирвач на украински фолклор. Поради ограниченията на руската цензура за публикации на украински език на територията на империята, често двамата братя се е налагало да прехвърлят тайно творбите си през границата със съседната Хабсбургска монархия (Австро-Унгария). Там на украинците и украинското слово са дадени далеч повече свободи и възможности. Ето защо братята печатат своите произведения легално в многобройните украински периодични издания във Лвов. Нерядко правят това и в швейцарската Женева, превърнала се в център на украинска емиграция от Русия.

Сред други известни осъзнати украински интелектуалци взели участие в боевете при Шипка е и Йосиф Шевченко. Той е племенник на видния украински поет и основоположник на украинския език Тарас Шевченко. От 40-те години на 19 в. поетът свързва името си с появата на една национално ориентирана украинска култура, нелишена от радикални политически обертонове. Той пръв доказва, че украинският език може да предаде и изтънчени мисли и чувства. Заедно с това като автор възпява революционните методи на борба срещу руското самодържавие и възприема родината си Украйна не просто като живописен край от Русия, а е убеден в нейната бъдеща независимост. Още през 1846-47 г., заедно с историка Михаил Костомаров, учителя от дворянски произход Васил Билозерски, дребния чиновник Микола Гулак, писателя Панталеймон Кукиш, поетът Шевченко създава Кирило-Методиевско дружество. То се застъпва за републиканска конституция на Украйна, избор на украински президент и развитие на украинска народна просвета и култура.

Братът на поета Й. Шевченко участва с доброволчески отряд на Шипка и е ранен. И до днес в музея на върха се пази негова снимка. В края на войната, на 12 февруари 1878 г., той е назначен за окръжен управител на Горна Джумая (Благоевград). На тази длъжност остава до подписването на Берлинския договор.

Превръщането през последните години на тържествата на Шипка от някои среди в българското общество в манифестации на преклонение пред руската имперска амбиция и автокрация, ни накараха да припомним тези важни страници на българо-украинските връзки в миналото и на украинския принос за раждането на българската държава на картата на Европа.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЮБИЛЕЙ

    Том Круз на 60

    Днес едва ли някой предполага, че в живота му е имало и трудни мигове, а и отчаяние. 

„Бедността разделя добрата компания.“

Уолтър Скот, шотландски писател, роден на 15 август преди 251 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Изобретяване на самотата" - книга за паметта и самотата

 

Една неопределима жанрово книга с много вълнуващи прозрения от майстора на словото Пол Остър

Прочетете „Хората на Путин"! Няма да съжалявате

Николай Слатински: Ех, ако можех, щях да заръчам по един екземпляр от книгата за всички наши политически путинофили

Езикът като оръжие. Как заговаря обикновеният човек по време на диктатура

 

Българското издание на "Езикът на третия райх" е планирано "много преди изобщо да се заговори за война в Украйна", казва издателят Манол Пейков