АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ, DW

Правдолюб Иванов, който е художник и преподавател в НХА, следи много внимателно войната на Русия срещу Украйна и непрекъснато споделя информацията със своите последователи в Туитър. Той е един от много авторитетните гласове в българската версия на тази социална мрежа.

 

Казвате, че тази война промени всичко, че вече няма политически ляво и дясно. Защо?

-  Лявото и дясното не са изчезнали, но дискусията за повече или по-малко държава е нерелевантна пред лицето на това чудовищно зло, което отхвърля абсолютно всички принципи на съществуване на съвременната цивилизация. На този звяр, който диша смърт и декларира: "Защо ни е този свят, ако я няма Русия?". Какво ти ляво и дясно пред унищожението на всичко човешко? Не само тези противоборства отстъпват място пред най-важния въпрос: дали си за Zлото*, или срещу него. Защото пропастта между двете е толкова голяма, че гласът на "пацифистите" едва се чува от дъното на бездната. Сещам се за украинка от ЛГБТ-общността, която написа, че се е озовала в окопа рамо до рамо с човек, който преди войната е бил против нейната общност, но сега двамата воюват заедно срещу окупатора. Помня неин туит: "След войната вероятно отново ще подновим битката си, но сега имаме по-голям враг и всеки пази гърба на другия. Аз съм готова да умра за него, както и той за мен". Тази война ще промени много неща, не само в геополитиката. Много хора ще станат по-добри. Вярвам, че тези двамата, дано са живи, ще празнуват заедно победата над Zлото. 

Следите отблизо хода на бойните действия. Какви източници използвате? Как оценявате дискусиите за войната в рускоезичните социални мрежи, които следите?

-  От 24-и февруари не правя нищо друго в свободното си време. Опитах се да си представя какво изпитват украинците, изправени срещу това чудовище и решили да не се предават. Казах си: "В Туитър не стрелят срещу теб, поне стой буден, чети, пиши и ретуитвай, блокирай мурзилките и ругай президента, който е сигурен, че Крим е руски". Имам Туитър и Телеграм. Няколко месеца се събуждах с Виталий Ким и заспивах с Арестович и Фейгин по @FeyginMark4. Следвам много хора, военни от фронта, някои с времето изчезнаха, постепенно им забраниха да постват актуална информация. Напоследък следвам предимно @v_stus, @WarMonitor3, @Tendar, както  и такива, които визуализират войната с карти. Не мога да ги изброя, а има и български акаунти, от които научавам много. Потокът в Туитър прилича на огромна информационна дроб сарма, в която е трудно да кажа как се ориентирам. Алгоритъмът на Туитър има грижата за това. Следя и известни украински журналисти, военни кореспонденти, като @IAPonomarenko, @KyivIndependent и други, които проверяват информацията. Естествено, каналите на Труха и NextaTV също. За съжаление, Live Universal Awareness Map изостава, защото искат всичко да е проверено и чак тогава го постват. Камил Галеев @kamilkazani има изключителни политико-културологични анализи на този сблъсък и неговите корени. Той и Арестович бяха едни от малкото, които няколко дни след началото на войната заявиха публично, че Украйна ще спечели.

От руските акаунти следя такива, които са против войната от самото й начало. Някои от тях вече емигрираха. Най-известният е Невзоров. Него го следя още от 2014-а. Това е човек, който от анексията на Крим водеше ютюб канала си в Русия на фона на огромен надпис "Слава на Украйна". Тези хора не водят дискусия със Z-населението. Каква дискусия може да има между човешко и античовешко? Срам, гняв и изпепеляващият сарказъм на Невзоров е това, което стои между тези две неравностойни части от руския народ. Интересен е акаунтът на @JuliaDavisNews - родена в Украйна американска журналистка, която се жертва да гледа по цял ден путинска телевизия и да поства и превежда части от безумните разговори в студиата на путинските гьобелси. От нея разбирам колко потресаваща и човеконенавистна е пропагандата на Русия. Невероятна е фашизоидността на тези медии и хората в тях.

Смятат Ви за важен инфлуенсър в Туитър. Какви са наблюденията Ви за българските социални мрежи и войната?

- Това за инфлуенсърството не го разбирам. Казах в магазина, че имам много лайкове, но не успях да си купя нищо. Туитър е отдушник, място да получа светкавична информация, да дам воля на гнева и омерзението си, да споделям. Подкрепям доброволци като @svetlozara_, която дарява и пари, и време, за да помага на украинските бежанци. Благодарение на нейната туитър кампания, в която се включих и аз, купихме малък дрон за украинската армия. 

А какви са според Вас нагласите на българското общество като цяло към тази война?

-  Не знам, избягвам да общувам със Z-хората от това общество. Предпочитам си балона. Понякога имам чувството, че с този президент и част от политическите партии Путин може спокойно да поиска политическо убежище у нас. 

Дали тази война нанася лични травми на хората в България? А на Вас самия?

- Дотук развали или замрази няколко дългогодишни приятелства. Те са пренебрежимо малко в сравнение с препотвърдените връзки с хора, с които вярваме в едни и същи ценности. След седем месеца война, екзекуции и масови гробове, думи като "аз съм против войната" и "всичко трябва да се реши с преговори" са ясен белег, че си за Zлото, но се опитваш да го прикриеш, защото това, което светът иска, е победа над това Zло. Като цяло всички тревоги, безсъние, страх и гняв се изпаряват от вдъхновението и силата, които човек получава от този велик, невероятен украински народ, който е на път да освободи не само себе си.

 

*Като човек с ярко изразено визуално мислене събеседникът настоява за тези няколко изписвания със Z – бел. ред.

„Жените владеят света. Няма нужда да спорим, защото те знаят какво правят. Питай Наполеон. Питай Адам. Питай Ричърд Бъртън или Ричи Самбора. Много мъже са рухнали.”

Джон Бон Джоуви, американски музикант, роден на 2 март преди 62 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Дюн“ - една впечатляваща суперпродукция

 

Вторият филм е съвършен в техническо и визуално отношение.

Опера без... текст?!

 

 

И все пак германската композиторка от румънски произход Адриана Хьолцки вече направи този абсурден авангардистки опит

Между документалното и въображението

 

„Мери. Раждането на Франкенщайн“ – фокус на текста е вглеждането в творческия процес, довел до създаването на най-популярния роман на Мери Шели