Изложба с 38 рисунки на млади украински художници е открита в Русе. Експозицията, която ще може да бъде разгледана до края на месеца, е съставена от произведения на деца на възраст между 6 и 16 години. Те са участници в Международния фестивал на изкуствата MALYUY.UA.WAR. Творбите са дело на деца от различни краища на Украйна, които повече от година живеят под бомбардировките. Това са деца, преживели тежка зима с постоянни прекъсвания на тока и водата. Деца, които пишат домашно и четат книги под звуците на сирени. Деца, които въпреки всичко се занимават с музика, изкуство, спорт, развиват способностите си и се подготвят за живота в мирна Украйна.

„Днешната изложба е поредният пример за безсмислието на войната и абсурдите, до които тя води. Тези рисунки ни карат буквално да настръхнем, да почувстваме съдбата на милиони украинци и реалността, с която те се сблъскват ежедневно, но и същевременно да се замислим за необходимостта да посрещаме предизвикателствата на утрешния ден обединени. Изображенията на таблата са ясен израз на безсилието на някои политици да се себеутврдят и да останат в историята с изграждане, а не с разрушение. Да, наистина рисунките изглеждат като обвинение към възрастните, които карат хиляди деца да страдат, принуждават ги да живеят като бежанци и преобръщат живота им. Но въпреки това те съдържат мъдростта на детския оптимизъм, напомнящ ни, че всяко лошо има край и доброто винаги побеждава“, каза областният управител Данаил Ковачев. 

„На 24 февруари украинските деца се събудиха от взривове, които не стихват и до днес. Събудиха се в друга реалност, в която войната дойде в дома им. По време на война времето тече по различен начин“, каза от своя Н. Пр. Олеся Илашчук. „Най-важните думи ще бъдат казани не от нас, а от детските рисунки, които ще Ви поразят в сърцата, защото става дума за искреност и откровеност. Нашите хора и нашите деца са най-ценни за нас – защото именно те са Украйна“, допълни още тя.

Според данните, които представи посланик Илашчук броят на вътрешно разселените лица в Украйна е повече от 8 милиона, а на мигрантите повече от 6 милиона.  19 000 деца са  принудително депортирани в Русия, а 503 деца са загинали.

„Това са рани, които никога няма да зараснат. Разглеждайте тази изложба и не свиквайте с тази война, защото в този век в Европа е невъзможно да се свикне с факта, че децата ни заспиват под звука на снаряди и не знаят дали ще се събудят утре. Останете отворени, чуйте истината и бъдете на страната на мира и човечността“, сподели още украинският първи дипломат в България. 

В събитието участваха още заместник областният управител Георги Георгиев, заместник-кметът по хуманитарни въпроси Енчо Енчев, почетният консул на Украйна в Русе Пламен Бобов, заместник-посланикът на Украйна Анна Тертична, както и Христина Бобокова. 

Картините показват войната през очите на децата, тяхната болка и ужас, както и безграничната надежда за светло бъдеще и непоклатимата вяра в Победата. В творчеството на децата се забелязва, че въпреки тежките изпитания на войната, малките художници запазват усещането за красотата на света в сърцата си. Още в първите часове от откриването си изложбата бе посетена от десетки русенци. 

Проектът се организира от Посолството на Украйна в Република България, Почетното консулство на Украйна в град Русе, Асоциацията за развитие на международните отношения ADRUM, промоционалната и продуцентска компания STUDIORAR под патронажа на Министерството на културата и информационната политика на Украйна.

  • SOS

    През очилата на Владо Пенев

     Фашизмът стигна до театъра и тръгна да бие актьорите. Вече можем ли да го видим? Или ни трябват очилата на Владо Пенев, за да ни се проясни? 

"Не мога да слушам продължително Вагнер. Обзема ме желание да превзема Полша."

Уди Алън, американски режисьор, сценарист, актьор и музикант, роден на 1 декември преди 89 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин