ИРИНА УКИНА, DW
В Одеса се водят остри спорове около събарянето на паметници и преименуването на улици, както предвижда законът за деколонизацията от 2023 г. За някои процесът е твърде бавен, други пък искат незабавното му прекратяване.
Кои улици да бъдат преименувани? Сега ли да стане това или след края на войната? Да се събарят ли паметници или да бъдат оставени? И кои точно? Какво например да се прави с паметника на Пушкин, който и досега стои точно срещу кметството в Одеса?
Русия продължава да унищожава историческия център на града, а през това време се водят все по-остри спорове за изпълнението на Закона за деколонизацията, чието официално име е Закон за осъждане и забрана на пропагандата на руската имперска политика в Украйна и деколонизацията на топонимите, влязъл в сила през юли 2023 година.
Каква е същността на закона?
Този закон предвижда ликвидирането на руската имперска символика от публичното пространство – паметниците, символите и топонимите от времената на Московското царство до съвременна Русия. Артьом Карташов, който е член на работната група по деколонизацията към Областната военна администрация в Одеса, разказва от какви критерии са се ръководители при определянето на историческите фигури, попадащи под действието на закона: „Дали човекът е заемал определени длъжности в управлението на империята, дали е свързан с установяването на съветска власт на територията на Украйна или с пропагандата на комунистическия режим, дали е свързан с преследването на участниците в борбата за независимост през 20 век“.
Има обаче и изключения – ако съответната личност едновременно е защитавала правата на украинския народ, развивала е украинската национална държавност, науката и културата.
Писмо до ЮНЕСКО
На тези критерии отговарят над 400 имена на улици и 19 паметника в Одеска област, около които и започват споровете. Някои от културните дейци в Одеса са се обърнали към ЮНЕСКО с молбата решението за съдбата на културното наследство на града да се отложи до края на войната.
Изкуствоведът Кирил Липатов, който е един от хората, подписали писмото, казва пред ДВ следното. „Ясно е, че събитията от последните десет години, и особено от последните три, изискват промяна на отношението към тази „неудобна памет“. Но той смята, че „сега пред украинската държава и украинското общество има по-актуални и по-важни въпроси и предизвикателства, отколкото да се решават тези неудобни въпроси, които съществуват във всеки град“.
Според Липатов демонтирането на имперските паметници не е в състояние да изтрие от умовете на хората имперските стереотипи. А и вместо да бъдат събаряни, може в публичното пространство да се добавят нови паметници в чест на украински дейци на изкуството и културата, свързани с Одеса.
Историкът Тарас Гончарук на свой ред обръща внимание на това, че често дейците, на които са били вдигнати паметници в Одеса с руски средства, всъщност почти не са били свързани с историята на града. Той дава пример с паметника на Владимир Висоцки, премахнат през декември миналата година. „Това е московски актьор, известен в Съветския съюз. Тук той просто е участвал в снимки.“ За сметка на това няма паметник на известния украински режисьор Александър Довженко или на украинския писател Юрий Яновски.
За и против премахването на паметниците
Критиците на деколонизацията в Одеса смятат, че преименуването на улици и демонтажът на паметници представлява унищожение на културната памет на града. Одеският журналист Леонид Штекел сравнява тези действия с действията на хунвейбините в Китай, с чиято помощ Мао успява да проведе „културната революция“. За да обърне вниманието към проблема, Штекел организира акции против премахването на паметниците в Одеса. Според него са били преименувани улици, носили имената на писатели, които са били гордостта на одеската култура като Илф и Петров, Бабел или Паустовски.
И Бабел, и Пушкин попадат под критериите на закона за деколонизацията, казват членовете на работната група към Областната администрация. Артьом Карташов обяснява например за Исак Бабел, че той е бил чекист, както сам признава, възхвалявал е съветска власт, установявал я е на територията на Украйна и е преследвал участниците в движението за независимост през 20 век.
Представителят на Украинския институт за национална памет Александър Городилов пък казва, че „не можем да възпитаваме украинците, пострадали от тази страшна война, с фигури като Пушкин или Бабел“, давайки примери с техни произведения, които за него са класически „руски свят“.
Същевременно експертите изтъкват, че след демонтажа всички тези паметници няма да изчезнат от културното пространство – ще се пазят в музеи и експозиции, както е прието навсякъде в Европа. Става дума само за отмяна на глорификацията, защото не всеки писател трябва да бъде героизиран.
