Режисьорът Явор Гърдев (50) коментира за БНР войната в Украйна и позицията България. 

Ето акценти от негово изказване:

"Войната в Украйна разкри възприемането за това какво е суверенитет от самата Русия, как тя мисли суверенитета за себе си. В това нещо има една предпоставка, която е много опасна - това е усещането, че доминиращият суверенитет се намира в Русия, а суверенитетите, които са около нея, не са зачитани като реални, съществуват юридически, но де факто те могат само да реагират на хегемонния. 

С анексията на Крим великоруската доктрина, която минава през идеята за събиране на териториите на Русия и против сепаратизма, доби много сериозна практическа насока, това в момента е продължение на тази практическа насока, която не води до нищо, което да дава основание да мислим, че тази война ще свърши бързо.

Позицията на управляващите в България на въздържане от изпращане на военна помощ за Украйна е преиграване на политиката на Цар Борис III от Втората световна война.

Това е политика, практикувана в различни обстоятелства. На мен ми се струва, че такава политика в момента не е съвсем адекватна. България не може да продължи да стои на оградата, още по-малко в светлината на последните събития в Украйна. Има категорично ясна причина и тя е определеността по отношение на това кой е пострадалият и кой е агресорът. Не виждам основание това да остава в неяснота. Моралната оценка е недвусмислена.

За съжаление, България не мисли за себе си като за страна от ЕС и НАТО. Те за много хора у нас се възприемат като външни тела, все едно НАТО и ЕС не сме ние, а са те, които нещо ни налагат. Този тип мислене води до оставане на оградата. Затова е тази нерешителност и тази невъзможност да се вземе решение, което практически е отдавна взето, но не се изповядва, не е част от идентичността. Това е опасно, защото представя нещата сякаш има някакви чужди интереси. Докато самите мислим за себе си като за нещо чуждо, за някакъв чужд елемент, който е колонизиран вътре, а не че ние сме част от тези два съюза, дотогава ще има и такова вътрешно колебание. Този тип нерешителност е свързана с политическа невроза и невроза на идентичността. Ние не сме достатъчно европейци.

Руската пропаганда в момента излъчва документи, които не предполагат никакъв компромис, който изглежда, че бойните действия предполагат - това изтегляне от Киевска област не съответства на идеологическите послания, които се излъчват от Москва."

„Вложих толкова много енергия да стигна върха, че приемам стреса да бъда там.”

Пласидо Доминго, испански оперен певец, роден на 21 януари преди 84 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...

Вслушвания в уроците на мъдростта и времето

В самия край на 2024 г. българската литературно-философска публика беше зарадвана от книгата „Вслушвания“ на Митко Новков, съдържаща дванадесет негови есета...

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...