Комуникационният експерт Любомир Аламанов разпространи във фейсбук проект за нов обществен договор за комуникации в социалните мрежи. Причината е, че добрият тон в социалните мрежи се е изчезнал след като Русия на Путин нападна Украйна.

"Спрете коментарите под постовете си на 4.04. Да покажем, че има проблем с комуникацията. Да променим протоколите за комуникация в социалните мрежи. Да си чуем мислите.

Ако не можете за цял ден, направете го символно от 4:04ч. за 40 минути. Или само споделете проекта за Нов обществен договор за комуникации в социалните мрежи. Сегашното положение не може да се търпи повече", пише Аламанов.

Ето пълния текст на проектодоговора:

Ние, участниците в разговора, като приемаме и уважаваме принципите на доброто възпитание в комуникацията и отчитаме промените, настъпили в света и у нас, както и зловещите опити на тролове и вербални насилници да окупират разговорите в социалните мрежи, и очевидната им неспособност или нежелание да се държат възпитано, приемаме този нов Обществен договор за комуникация в социалните мрежи.

Чл. 1. Всеки в социалните мрежи има право да изразява:

• мнение;

• позиция;

• идея;

• твърдение;

• друга форма на дигитална комуникация.

Чл. 2. Успоредно с това, всеки в социалните мрежи има отговорността:

• да е възпитан;

• да не обижда;

• да уважава отсрещната страна и да очаква реципрочно уважение;

• да показва емпатия и съпричастност към чуждото страдание;

• да не упражнява вербално насилие;

• да се подготвя поне малко за разговора, в който влиза;

• да прави разлика по кои теми може да има мнение и по кои трябва да има познания;

• да не разпространява човеконенавистни учения като насилие на хора, ксенофобия, антисемитизъм, комунизъм, нацизъм, фашизъм, маоизъм и други заклеймени от международни институции режими и идеологии, довели до гибелта на милиони хора по Земята;

• да не разпространява конспиративни теории, особено ако могат да навредят на хора;

• да прави разлика между причина и следствие и да може да ги подрежда правилно;

• да не се крие в анонимност, освен когато това е мярка против насилие;

• и да спазва всички други правила на комуникацията, които ни правят хора, и които са валидни в офлайн реалността.

Чл. 3. Правото на мнение и свободата на словото от Чл. 1 не отменят отговорностите по Чл. 2. Ако някой не си изпълнява отговорностите по Чл. 2, то няма проблем той/тя в социалната мрежа да бъде блокиран, докладван, баннат, изваден от групата и всичко друго, което ще му попречи да продължи да бъде вербален насилник.

За да спасим комуникацията.

За да не оставим троловете да превземат социалните мрежи.

За да се противопоставим на вербалните насилници.

Благодарим на всички за подкрепата! Заедно можем всичко!

4.04 - Ден на тишина!

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Животът е толкова прелестно заклинание, че всеки търси начин да го развали.“

Емили Дикинсън, американска поетеса, родена на 10 декември преди 195 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.