НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, фейсбук

Войната повлия на отношенията ми с мои добри познати и почти приятели от Русия.

Ще разкажа за четирима от тях. Поддържахме помежду си нормални отношения от студентските години, т.е. вече повече почти половин век.

С първия аз прекъснах в началото на рашистката война отношенията ни, защото той изпадна във възторг от войната и се радваше, че путинските орки бомбардират нашия (моя и неговия!) Харков! Попитах го тогава – как така, та в предградията на Харков е майка ти, възрастна и болна жена, а в Харков е брат ти, комуто ти толкова държиш, който също не е добре със здравето?!  А той ми отговори – Русия за нас е над всичко, над всякакви (?!) лични отношения!

Добрите отношения и общуването ни бяха дотук.

...

Вторият от тези четирима души сам прекъсна нашите отношения. Наруга ме веднъж  във ФБ, че „несу ахинею“ (говоря глупости, идиотщини, тъпотии, несвързани работи); обясни ми как Русия превантивно изпреварила Украйна с войната, защото било въпрос на дни Украйна да нападне Русия и ме блокира. 

...

Третият и четвъртият ми пишат понякога в WhatsApp, но после веднага трият съобщенията, за да си нямали неприятности.

Единият от тях ми написа:

- Войната е геополитика, американците прекалиха, за тях украинците са прокси, инструмент, а поведението на Русия е ужасно. Зверствата и разрушенията са израз на слабост. Това показва, че Путин „спятил окончательно“ (напълно е полудял). Не бива да се води война, която няма как да се спечели, защото войната върви с мира след нея. Ако не спечелиш мира след войната, загубил си и войната, а мир на украинска територия няма да има, докато поне един руски войник я гази с ботушите си. В този смисъл виновни за войната са и Русия, и САЩ, но поведението на Русия е престъпно и мен ме е срам, че моята Родина върши такива престъпления.

Аз му отговорих нещо такова:

- Във всяка война с висока интензивност има И геополитика. Но схемата – сблъсък на Русия и САЩ е повърхностна, първосигнала и някак оправдаваща Русия. Първо, Украйна има право да избира с кого да е в приятелски отношения, не е Русия тази, която да й посочва партньорите; второ, когато до Украйна е държава с мощна армия, която не само има териториални претенции към нея, но й отне част от територията, можеш ли да укоряваш Украйна, че търси надеждни защитници за своя суверенитет, независимост и териториална цялост; трето, не си спомням Украйна да е нападала Русия, да е окупирала нейни територии, да е сменяла нейни правителства, да не я признава за държава и народа й за нация; четвърто, защо Русия забранява социални мрежи, налага жестока цензура, крие истината от своя народ и заплашва със затвор и прибягва до физическа разправа с всеки, който се опитва да каже на глас истината за случващото се в Украйна – значи тя, Русия съзнава, че всичкото, което тя върши в Украйна и всичкото, което се случва по време на войната й в Украйна, е неизгодно за нея, не я представя в позитивна светлина, разобличава я и може да подкопае силно доверието на народа в Путин. Русия е гузна, а гузният си дава сметка, че не е прав...

...

Така или иначе, поддържаме с този руснак кореспонденция и виждам колко силно раздвоен е между срама от това, което върши Русия и патриотичното му чувство към нея.

Другият от тези двама добри познати от Русия, в директен тон ми каза: 

- Виж, не ми пращай никакво видео, никакви линкове! Нямам време и желание да се подлагам на още едно облъчване. Искам да спя спокойно. Като тук Путин ми заговори за войната, гася телевизора. Остана ми само едно желание - да си живея живота, колкото ми е останал. И съм против войната не защото съм против Путин, хич не ми пука за него, Путин е такъв, какъвто на нас през тези години ни трябва да бъде той. Докато ние не се променим като народ и не пожелаем друг тип президент, ще е този. Аз съм против войната, защото ще ми пратят на нея двамата ми внука. И там могат да ги убият или да ги осакатят – физически и още по-страшно, психически.

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Няма фиксиран или постоянен авторитет, а непрекъснат обмен на взаимна, временна, и преди всичко доброволна власт и подчинение“.

Михаил Бакунин, руски мислител и революционер, роден на 30 май преди 210 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости… 

Да накараш историята да запее: романът на Вера Мутафчиева „Случаят Джем“

 Написан през 1967 г. романът е със сюжет, който би се усладил на ревизионист като Хилари Мантел.