НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, nslatinski.org
Чух от путинофили абсурдната теза - когато Украйна мобилизирала своите мъже никой не надигал глас, а като направила това Русия - се вдигнал такъв шум!
Тезата е абсурдна и напарво тъпа.
Украйна мобилизира своите мъже, за да брани независимостта си, свободата си, териториалната си цялост и своето съществуване.
Русия мобилизира своите мъже за да води нагла, агресивна, цинична и престъпна война.
Но чух от путинофоби също абсурдна теза - мъжете в Русия бягали в чужбина, къде били тяхното величие и великоруска гордост!
Тезета е абсурдна и донякъде жестоко несправедлива.
Русия води нагла, агресивна, цинична и престъпна война. Разбира се, че нормалните мъже няма да искат да участват в нея и да гинат за идиотията на бункерския Цар Плъх, заради бесовете на този Злодей.
Какво могат да сторят мъжете, освен да напуснат страната? Да се оставят в лапите на кагебистките безмозъчни репресивни сили?
Вие какво бихте посъветвали вашия син или внук ако някога, да кажем, Израждане иска да го прати на нагла, агресивна, цинична и престъпна война? Естествено, че ще му кажете - бягай сине и се спасявай!
Да, знам, ще кажете - вместо да бягат, мъжете да протестират! Не е нито лесно, нито леко това. Братът на мой приятел е протестирал преди няколко години и сега бъбреците го болят от побоите, половин човек е. А какво е видял не е за вярване и описване!
Защото руските затвори са страшни, мизерни, средновековни и пълни с плъхове и друга гризаческа паплач. Защото в тях не лекуват болните, а ги оставят да гният. Защото там храната е ужасна, често с гнусни бели червеи. Защото в затворите и следствените изолатори урките, криминалните престъпници играят с властта както по сталинско време и бият, насилват, изнасилват и убиват иначемислещите по поръчка на властта.
Не говерете за Русия абстрактно, от дивана в хола. Това е психически увредена и физически непълноценна държава с чудовищни състояния в нейните неосветени дворове. Това е държава, която живее едновременно в 21 и в 12 век.
Да, за мен истински мъжкото поведение на руснаците е да се протестира. Но отчитам реалностите, отчитам промитите мозъци на мужиците, алкохолизираното обществено съзнание, великоруските фантасмагории, както и жестоките страдания, които е преживял народът (народите) в Русия. Октомврийският кървав преврат, братоубийствената гражданска война, унищожаването под нож на НЕП-а, зловещата колективизация, чудовищният гладомор, сталинските кошмарни репресии, адът на концентрационните лагери, колосалните навярно 40 милиона загинали през Войната, свирепостта на психушките.
Трудно може да се намери по-изстрадал народ от руския, по-увреждан и увреден народ от него в резултат на всичките тези зловещини. Затова в своето съзнание рускиятнарод има болни сиви зони на безпросветност, тъмни петна на анормалност, бездни на непомерна горест.
Приемете - бягството на мъжете от страната Е позиция, то Е отговор, то Е решение, то Е присъда над режима.
Преди да му се присмеете на това бягство, постарайте се да го разберете и да осъзнаете цялата екзистенциална драма на бягащите. Зарязали жени и деца, майки и бащи, любими развлечения и места, обичаен и подреден живот. Всичко за тях е рухнало и не се знае дали рухването е поправимо и какво ги чака в близко и не толкова близко бъдеще...
За всичко се плаща! За всяко безумие на властниците плащат обикновените хора. Вижте филмите от 30-те години в Германия.
Милиони фанатично екзалтирани германци приветстват своя фюрер и припадат от възторг в краката му.
Само след няколко години половината от тези милиони - мъжете, биват избивани като кучета из руските степи и в Сталинград, умират от глад и безчовечно отношение в руските концлагери.
Само след още няколко години другата половина от тези милиони - жените, биват зверски, садистично, животински и безпощадно изнасилвани и то многократно, от части на Червената армия при нахлуването й в Германия.
Бягството на руските мъже в чужбина е също плащане на цената за всичко до войната срещу Украйна и за войната срещу Украйна.
Да, това е така. И все пак не се присмивайте на бягащите! Не се знае дали някой ден и ние няма да сме бягащи.
Нищо не се знае. По-точно, както казват в Перник - не се знае знае ли се...
