ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ, DW

След като Владимир Путин нападна Украйна,вече няма нужда да се чака историята да си каже думата, отсега е ясно каква оценка ще му даде и в каква компания от себеподобни ще го постави. Но още преди войната журналистката от "Файненшъл Таймс" Катрин Белтън направи безмилостна дисекция "на живо" на Путиновия режим и то със съдействието на собствените му представители.

В книгата си "Хората на Путин" тя се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си. И Белтън ги търси, именно когато отхвърлени, преследвани или уплашени за живота си са готови за отмъщение или в самозащита да кажат истината за диктатора от Кремъл.

Подредени едно до друго свидетелствата им изграждат като пъзел образа на Путин и по-важното - разкриват генеалогията и методите на едноличната му власт. Впрочем, тя едновременно е еднолична и споделена, защото чрез Путин, всъщност, КГБ управлява Русия. И съответно Путин я управлява чрез КГБ. И това не е плод на умозрително заключение, а на конкретни свидетелства с имена, дати и факти, които изпълват книгата на Белтън.

КГБ не остана в миналото

Съветските тайни служби след първоначалното си стъписване от разпадането на Съветския съюз виждат шанс да си върнат властта като я поверят в ръцете на своя възпитаник. Развенчан е митът за "бившата" КГБ - Съветският съюз е останал в миналото, но не и КГБ, мрежите му за влияние в политиката, икономката, армията, медиите и прочие са се оказали по-силни и от преди.

Получила се е следната инверсия без аналог: репресивният апарат на една тоталитарна държава след историческия ѝ край се е запазил и е станал самата държава. Все едно на гущера, вместо да му порасне опашка, ако му я откъснеш, на опашката да ѝ порасне гущер. И този режим е по-опасен и от комунистическия, защото тогава над КГБ все пак е имало публични структури, на чийто връх е било възможно да се появи човек като Горбачов. Докато сега над КГБ няма никой, освен Путин, който сам е КГБ. На власт е дошла репресията в чистия си вид.

Тайните служби, подобно на войната, легитимират и в мирно време отнемането на човешки живот без съд и присъда (да не говорим за останалите човешки права). А щом това е позволено на агентите им, значи всичко им е позволено, което отключва в тях нагон към агресия и разрушение, поставя ги извън реда на нормалните човешки отношения и е в състояние да им създаде налудно самочувствие на "ръка на съдбата". Те и престъпниците от юридическа гледна точка могат да изглеждат от двете страни на закона, но от антропологична гледна точка са от една и съща страна - тази на жестокостта и безчовечността.

Книгата на Белтън оставя подозрението, че Путин, още като служител на КГБ в Дрезден, по собствена воля се намесва в терористичен акт в Западна Германия, а по-късно и в Русия, предизвикали множество невинни жертви. Както и че не спира да поръчва посегателствата над политици, журналисти, бизнесмени

Защо Русия не стана "втора Америка"

Такава власт, която произтича от тайните служби, е програмирана да плаши, наказва и унищожава, а не да гради. И това ясно личи по разликата между благосъстоянието и гражданските свободи на руския народ и народите от западните държави, които са го изпреварили с десетилетия в цивилизационното си развитие.

Вярно е, че в началото намерението на Путин сякаш е да въведе стандартите на западния начин на живот в Русия и да я превърне във "втора Америка", което предразполага западните политици и те го кредитират с доверие чак до инвазията му в Украйна. А някои даже и досега. А и вероятно им е трудно да си дадат сметка какво значи срещу теб в ролята на държавен глава да стои главата на репресивен апарат, който гледа къде да те удари.

В книгата си Белтън обяснява защо Путинова Русия няма как дори малко да се приближи към стандартите на западния начин на живот: просто големият дял от ресурсите ѝ не стига до обикновените хора, а отива за хората на Путин. Така КГБ ги държи в подчинение и ги прави част от себе си, дори формално да не ѝ принадлежат. Но пък именно те живеят според най-високите западни стандарти и то главно на Запад, като предпочитат Лондон, който наричат Лондонград. Става дума за кражба в невиждани другаде размери, която никоя икономика не може да понесе.

Народът от своя страна трябва да бъде баламосван с някакви мистични руски ценности, предвидливо изключили двете основни за християнството: не кради и не убивай. Но трябва да се намери и виновник защо Русия е зле, а Западът добре, в какъвто, естествено, отново е превърнат самият Запад. Тренираната в нанасяне на удари зад граница власт на КГБ, без да жали средства, най-напред решава да го превзема отвътре, разчитайки на доверчивостта на едни, алчността на други и наивната убеденост и на едните, и на другите, че времето на Втората световна война не може да се повтори.

Книгата на Белтън в поредица от показателни епизоди разказва как режимът на Путин изнася в Европа и САЩ корупция, авоари, газ и пропаганда, за да направи, доколкото и където е възможно, елитите им зависими. С влизането в Белия дом на Доналд Тръмп тази необявена война, чиято цел е инсталирането на Запад на "приятелски" към Русия правителства, започва да изглежда спечелена. И съответно с падането на Тръмп става ясно, че войната ще трябва да се обяви. Първият ѝ горещ фронт е Украйна, но няма съмнение, че тя е със Запада като цяло - малко вероятно е някой в Кремъл да си е правил илюзии, че НАТО ще гледа безучастно как Путин срива до основи една държава с евроатлантическа ориентация.

Руските проксита в България

Войната в Украйна отваря и тихи фронтове, защото е сигнал към създадените в Европа руски проксита да минат в настъпление. Ние първи чухме сигнала и се задейства план за смяната на правителството на Кирил Петков, подкрепящо Украйна, с ново, подкрепящо Русия. И тази добра акустика на Кремъл у нас едва ли се дължи толкова на красивите ни чувства към Дядо Иван, пресъздадени в читанките, колкото на дългогодишната работа на ДС в координация с КГБ. Ако Катрин Белтън реши да напише книга за българския преход, бързо ще установи, че и ДС като КГБ не е бивша, а това е слух, пуснат за прикритие от самите тайни служби.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАМЕТ

    Ана Ангелова - ненадмината българска Кармен

     25 години без оперната певица.

    "Наистина, внушителен бе актьорският диапазон на тази рядко надарена певица и актриса."

     
  • ДНЕВНИЦИ

    Радичков - от другата страна на луната

     Из "Дневници"-те на Марин Георгиев

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ЮБИЛЕЙ

    Авторът! Авторът!

    Скорсезе все още олицетворява значимото авторско кино в неговата американска интерпретация, съчетаваща актуална проблематика и зрелищно професионално майсторство.

„Не правя филми просто, за да заработя пари. Аз печеля пари, за да правя филми.“

Уолт Дисни, американски аниматор и съосновател на „The Walt Disney Company", роден на 5 декември преди 121 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

За механизмите на контрол в седмото изкуство

Книгата на Деян Статулов „(Не)възможната свобода. Идеологическа цензура в българското игрално кино (1948–1989)“ е добър повод да разкажем на младите за филмите, които въпреки монопола на партийната повеля успяват да покажат, че комунистическият идеал е фалшив герой

Мерилин Монро ще надживее „Блондинка“

 

Филмът ни представя сцена след сцена на изнасилвания, обиди, манипулации, измами, унижения и физическа агресия срещу главната героиня

Абсурдна комедия, сатира, драма - за „Амстердам“ и Дейвид О. Ръсел

 

Ще има зрители, които ще го изгледат с каменни лица, след което напористо ще критикуват и злорадстват, други ще се забавляват и ще се кикотят, а малка част просто ще остане изненадана и развълнувана