ДАМЯНА ВЕЛЕВА, "Свободна Европа"

Това е сцена, за която всички балерини мечтаят. Именно на тази сцена тя е изиграла и толкова мечтани роли - на Кармен, на Анна Каренина, на принцеса Аврора в "Спящата красавица", на Одет и Одила в "Лебедово езеро", на Татяна в "Онегин". И именно с тази сцена тя по свое собствено желание решава да се сбогува.

В средата на март примабалерината на Болшой театър Олга Смирнова обяви, че напуска не само сцената на най-престижния московски театър, но и Русия изобщо. Днес тя вече е част от трупата на Холандския национален балет.

Като причина за трудното решение тя посочи войната на Путин в Украйна.

"С всяка фибра на душата си съм против войната", написа Смирнова в Телеграм. "Никога не съм си помисляла, че ще ме е срам от Русия, винаги съм се гордеела с талантливите руски хора, с нашите културни и спортни достижения. Но сега вече чертата между преди и след е теглена."

В първото си интервю, след като напусна родината си, звездата на Болшой театър каза, че просто не е можела да продължава да мълчи. Вече не се е чувствала и сигурна в Русия. Въпреки че не е получава директни заплахи от страна на властите, по думите на Смирнова атмосферата в страната е станала "твърде напрегната".

"Отменяха се международни полети и се носеха слухове, че границите ще бъдат затворени, така че решихме да тръгнем. Не искахме да рискуваме да чакаме повече", казва 30-годишната балерина пред британския "Гардиън".

Заедно с съпруга си взимат решението в рамките на само 5 часа и казват на родителите си чак когато вече са напуснали Русия. В момента двамата са в Амстердам, където Смирнова репетира с Холандския национален балет. Съвсем скоро се очаква дебюта ѝ на неговата сцена в спектакъла "Раймонда".

"Въпросът дори не е, че може би всеки втори руснак има роднини или приятели, които живеят в Украйна, не е, че дядо ми е украинец, а аз съм четвърт украинка, а че продължаваме да живеем в 20-ти век, макар и номинално да сме минали в 21-ви", обяснява своя избор балерината. "Политическите въпроси в съвременното цивилизовано общество трябва да се решават единствено чрез мирни преговори."

Пред "Гардиън" балерината разказва, че не е разговаряла за мотивите си с почти никой от колегите ѝ в Болшой театър. По думите й хората в Русия се страхуват.

Последиците за всеки, който публично разкритикува инвазията или изобщо си позволи да я нарече "война", могат да бъдат сериозни. След като по-рано генералният директор на Болшой Владимир Ургин се присъедини към писмо на руски интелектуалци, осъждащи войната, в петък руският президент Владимир Путин предложи сливане на московския театър с Мариинския театър в Санкт Петербург.

На практика сливането означава, че Ургин ще загуби поста си на директор на Болшой, а вместо него като ръководител на новия театър ще бъде назначен диригента Валерий Гергиев. Гергиев е познат като лоялен към Кремъл. Той беше уволнен от поста главен диригент на Мюнхенската филхармония, след като отказа да изпълни на исканията на оркестъра да осъди руската инвазия.

Затова и Смирнова не знае дали изобщо някога ще може да се завърне в родината си и отново да се качи на руската сцена, на която дължи всичко в кариерата си - ролите й в спектакли само на Болшой театър са 30, участвала е и в представления на Марииския театър, нейна учителка е известната Людмила Ковалева.

Смирнова обаче не съжалява за решението си: "Всеки сам трябва да прецени в какво общество иска да живее и от каква свобода се нуждае."

„Предполагам, че често играя лошия, защото не изглеждам обикновено. Изглеждам малко жесток.“

Уилям Дефо, американски актьор, роден на 22 юли преди 71 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

След гледането на поредната киноодисея на Кристофър Нолан (ревю)

 

„Одисея“ е внимателно премислена и поднесена стилна епопея, реализирана с най-модерните изразни средства на киното.

 

Новият „Нос страх“ и неговите нови предизвикателства (ревю)

 

Класиците на американското кино не са си хвърлили парите на вятъра, а са създали стойностен и качествен трилър, който е изцяло в духа на днешната напрегната епоха.

Постепенно умираме (ревю)

 

Отец Николай Петков за романа „Аз, която не познавах мъжете" от Жаклин Харпман