ДАМЯНА ВЕЛЕВА, "Свободна Европа"

Това е сцена, за която всички балерини мечтаят. Именно на тази сцена тя е изиграла и толкова мечтани роли - на Кармен, на Анна Каренина, на принцеса Аврора в "Спящата красавица", на Одет и Одила в "Лебедово езеро", на Татяна в "Онегин". И именно с тази сцена тя по свое собствено желание решава да се сбогува.

В средата на март примабалерината на Болшой театър Олга Смирнова обяви, че напуска не само сцената на най-престижния московски театър, но и Русия изобщо. Днес тя вече е част от трупата на Холандския национален балет.

Като причина за трудното решение тя посочи войната на Путин в Украйна.

"С всяка фибра на душата си съм против войната", написа Смирнова в Телеграм. "Никога не съм си помисляла, че ще ме е срам от Русия, винаги съм се гордеела с талантливите руски хора, с нашите културни и спортни достижения. Но сега вече чертата между преди и след е теглена."

В първото си интервю, след като напусна родината си, звездата на Болшой театър каза, че просто не е можела да продължава да мълчи. Вече не се е чувствала и сигурна в Русия. Въпреки че не е получава директни заплахи от страна на властите, по думите на Смирнова атмосферата в страната е станала "твърде напрегната".

"Отменяха се международни полети и се носеха слухове, че границите ще бъдат затворени, така че решихме да тръгнем. Не искахме да рискуваме да чакаме повече", казва 30-годишната балерина пред британския "Гардиън".

Заедно с съпруга си взимат решението в рамките на само 5 часа и казват на родителите си чак когато вече са напуснали Русия. В момента двамата са в Амстердам, където Смирнова репетира с Холандския национален балет. Съвсем скоро се очаква дебюта ѝ на неговата сцена в спектакъла "Раймонда".

"Въпросът дори не е, че може би всеки втори руснак има роднини или приятели, които живеят в Украйна, не е, че дядо ми е украинец, а аз съм четвърт украинка, а че продължаваме да живеем в 20-ти век, макар и номинално да сме минали в 21-ви", обяснява своя избор балерината. "Политическите въпроси в съвременното цивилизовано общество трябва да се решават единствено чрез мирни преговори."

Пред "Гардиън" балерината разказва, че не е разговаряла за мотивите си с почти никой от колегите ѝ в Болшой театър. По думите й хората в Русия се страхуват.

Последиците за всеки, който публично разкритикува инвазията или изобщо си позволи да я нарече "война", могат да бъдат сериозни. След като по-рано генералният директор на Болшой Владимир Ургин се присъедини към писмо на руски интелектуалци, осъждащи войната, в петък руският президент Владимир Путин предложи сливане на московския театър с Мариинския театър в Санкт Петербург.

На практика сливането означава, че Ургин ще загуби поста си на директор на Болшой, а вместо него като ръководител на новия театър ще бъде назначен диригента Валерий Гергиев. Гергиев е познат като лоялен към Кремъл. Той беше уволнен от поста главен диригент на Мюнхенската филхармония, след като отказа да изпълни на исканията на оркестъра да осъди руската инвазия.

Затова и Смирнова не знае дали изобщо някога ще може да се завърне в родината си и отново да се качи на руската сцена, на която дължи всичко в кариерата си - ролите й в спектакли само на Болшой театър са 30, участвала е и в представления на Марииския театър, нейна учителка е известната Людмила Ковалева.

Смирнова обаче не съжалява за решението си: "Всеки сам трябва да прецени в какво общество иска да живее и от каква свобода се нуждае."

„Три неща е трудно да спреш да вършиш, веднъж започнал:

-  да ядеш нещо вкусно

-  да беседваш с приятел, върнал се от поход

-  да се чешеш там, където те сърби”

Козма Прутков, руски измислен писател, роден на 11 април преди 222 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...