НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, nslatinski.org

Прочетох статия - как малки, а някои от тях пряко граничещи с РуZия държави помагат с все сили във военно отношение на Украйна! Без да се страхуват по бесепарски, че могат да бъдат въвлечени във войната.

Стана ми още веднъж много срам, голям срам за болната ни държава, за болния ни народ, за болното ни общество, за болното ни социално съзнание.

Ковид (антиваксърство срещу нормално мислещите и вярващите в науката хора), а още повече войната на рашистите срещу Украйна издълбаха огромни пропасти между българите. Тези пропасти няма как да бъдат преодолени, няма как да се построи мост между двете огромни части от хората у нас.

Особено отношението към войната срещу Украйна!

Докато не е приключила тази война и дълго след това няма да е възможен диалог между путинофолитие и нормално мислещите и вярващите в демокрацията хора.

Представете си - идва, мазни ви се, умилква се, сваля ви звезди от небето, говори ви за ценности и принципи - а вие му задавате острия въпрос: А ти защо подкрепяше Адолф Путин, защо наричаше зверствата в Буча измама и лъжа, защо развяваше руZки знамена по площадите, защо беше против военната помощ за Украйна?

Аз съм приел факта, че има прекалено, патологично много такива българи, но скоро няма в личен план да им простя, ако те не изживеят катарзис и не осъзнаят колко чудовищна е била позицията им!

Да живеят както искат, но да ми се разкарат от главата. С тях нямам нищо общо и не мога да имам никакви отношения! Презрението ми е твърде силно, за да се правя, че нищо не се е случило.

Някъде тези дни прочетох в статия ли, в книга ли, че голямата трагедия на РуZия е, че въпреки всички кървави жестокости, извършени през 70-те години на соца, въпреки сталинистките чистки и масови убийства, въпреки ГУЛаг, въпреки затварянето на инакомислещите в психиатрични заведения, въпреки съсипването на милиони житейски съдби, това общество не осмисли тези години, не изживя катарзис, не почувства вината си, не призна греховете си, не си даде сметка какви недъзи и комплекси са станали причина за всичката тази вакханалия. Ето защо то и не намери сили да се пречисти, да се освести, да си стъпи на краката и да заживее нормално - без паранои и фобии, без мегаломании и социопатии, без омрази и комплекси, без зависти към чуждото щастие и ненависти към чуждия начин на мислене.

„Поезията е акт на мир. Мирът има такова значение за поета, каквото брашното за хляба.“

Пабло Неруда, чилийски поет, роден преди 120 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поглед назад: меланхолията, която ни влюби в „Изгубени в превода“ на София Копола

 Филмът оставя ярка следа както в съзнанието на зрителите, така и в историята на киното от първото десетилетие на 21-ви век...

Възкръсва ли  американският уестърн?

 

Най-амбициозният проект на Кевин Костнър - „Хоризонт“, е вече факт

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...