НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, nslatinski.org

Прочетох статия - как малки, а някои от тях пряко граничещи с РуZия държави помагат с все сили във военно отношение на Украйна! Без да се страхуват по бесепарски, че могат да бъдат въвлечени във войната.

Стана ми още веднъж много срам, голям срам за болната ни държава, за болния ни народ, за болното ни общество, за болното ни социално съзнание.

Ковид (антиваксърство срещу нормално мислещите и вярващите в науката хора), а още повече войната на рашистите срещу Украйна издълбаха огромни пропасти между българите. Тези пропасти няма как да бъдат преодолени, няма как да се построи мост между двете огромни части от хората у нас.

Особено отношението към войната срещу Украйна!

Докато не е приключила тази война и дълго след това няма да е възможен диалог между путинофолитие и нормално мислещите и вярващите в демокрацията хора.

Представете си - идва, мазни ви се, умилква се, сваля ви звезди от небето, говори ви за ценности и принципи - а вие му задавате острия въпрос: А ти защо подкрепяше Адолф Путин, защо наричаше зверствата в Буча измама и лъжа, защо развяваше руZки знамена по площадите, защо беше против военната помощ за Украйна?

Аз съм приел факта, че има прекалено, патологично много такива българи, но скоро няма в личен план да им простя, ако те не изживеят катарзис и не осъзнаят колко чудовищна е била позицията им!

Да живеят както искат, но да ми се разкарат от главата. С тях нямам нищо общо и не мога да имам никакви отношения! Презрението ми е твърде силно, за да се правя, че нищо не се е случило.

Някъде тези дни прочетох в статия ли, в книга ли, че голямата трагедия на РуZия е, че въпреки всички кървави жестокости, извършени през 70-те години на соца, въпреки сталинистките чистки и масови убийства, въпреки ГУЛаг, въпреки затварянето на инакомислещите в психиатрични заведения, въпреки съсипването на милиони житейски съдби, това общество не осмисли тези години, не изживя катарзис, не почувства вината си, не призна греховете си, не си даде сметка какви недъзи и комплекси са станали причина за всичката тази вакханалия. Ето защо то и не намери сили да се пречисти, да се освести, да си стъпи на краката и да заживее нормално - без паранои и фобии, без мегаломании и социопатии, без омрази и комплекси, без зависти към чуждото щастие и ненависти към чуждия начин на мислене.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„За да бъде актьор, човек трябва да е устойчив като старите обувки.”

Пиърс Броснан, ирландски актьор, роден на 16 май преди 69 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора