ЮЛИЯ АКИМОВА, "Престъпност. НЯМА", превод: Фрог нюз

За мен като дете беше много голям шок да видя филма ”Списъкът на Шиндлер”. Плачех почти постоянно. Когато започна „прочистването” в гетото в Краков, в местната болница се дава отрова на тежко болни пациенти. Когато мъж се приближи до нацист с умираща съпруга в ръцете си, той просто я застреля.

Когато през нощта нацистите събираха скрилите се, те влизаха в къщи, вдигаха легла и стреляха по тези, които бяха под тях. Когато в откраднатите стоки се виждаха нечии златни корони.... Когато затворниците бяха докарани в Аушвиц, те бяха въведени в една килия и вместо убийствения газ, който чакаха с ужас, върху тях беше излята вода.

Особено си спомням епизода, когато в края на войната нацистите разкопават масови гробове и изгарят труповете на хора. Гледах как германците влачат каруци, отдавна изстинали, счупени тела, сред които откроиха едно момиче с червено палто. Как ги хвърлят в огромна горяща яма, колко презрително си покриват носовете с носни кърпи. Как някой повърна, а някой полудя и започна да стреля по труповете. Как недалеч от лагера, в града пепелта се полепва върху колите на хората. Това беше известната Хуева-Гурка (буквално Ху*вая горка, поляците специално използваха ругатни, за да се справят с лагерната действителност). Бях в шок, не можех да се сдържа...

Сега виждам как руснаци влачат мобилни крематориуми до Мариупол и изхвърлят телата на мъртвите в подземния проход. За да изгорят след това. Представям си как лежат телата, как им прилошава от миризмата...

Периодично чувам в различни интервюта, които руски журналисти се опитват да вземат от нашите анализатори и политици, въпроса: „Ще простиш ли някога?“. Но това изобщо не е въпросът. Русия не разбира, че тя е виновна, защото за нея е също толкова естествено да ни убива, колкото и германците да убиват евреи. Те не бяха хора за германците, помните ли? В буквалния смисъл на думата. Германците отричаха ​​правото им на съществуване. Оттук и жестокостта. За тях това дори не беше жестокост, те просто премахнаха това, което според тях не трябва да живее.

Това е твърде очевиден паралел, до който всички ние и целият цивилизован свят вече стигнахме: Русия е нацистка Германия. И почвата за днешната омраза към украинците беше в тях от самото начало, беше от много отдавна, беше отначало. Пропагандата просто засади правилните семена. Ето защо, когато руските журналисти задават въпроса „Прощавате ли?”, аз имам друг въпрос – руснаците ще поискат ли някога прошка?

Това обаче отдавна няма значение. Отговорът ще бъде не. За много поколения напред.

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Когато жените обичат, те ни прощават всичко, дори и недостатъците. Когато не ни обичат, те не прощават нищо, дори достойнствата ни.“

Оноре дьо Балзак, френски писател, роден на 20 май преди 225 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости… 

Да накараш историята да запее: романът на Вера Мутафчиева „Случаят Джем“

 Написан през 1967 г. романът е със сюжет, който би се усладил на ревизионист като Хилари Мантел.