ЮЛИЯ АКИМОВА, "Престъпност. НЯМА", превод: Фрог нюз

За мен като дете беше много голям шок да видя филма ”Списъкът на Шиндлер”. Плачех почти постоянно. Когато започна „прочистването” в гетото в Краков, в местната болница се дава отрова на тежко болни пациенти. Когато мъж се приближи до нацист с умираща съпруга в ръцете си, той просто я застреля.

Когато през нощта нацистите събираха скрилите се, те влизаха в къщи, вдигаха легла и стреляха по тези, които бяха под тях. Когато в откраднатите стоки се виждаха нечии златни корони.... Когато затворниците бяха докарани в Аушвиц, те бяха въведени в една килия и вместо убийствения газ, който чакаха с ужас, върху тях беше излята вода.

Особено си спомням епизода, когато в края на войната нацистите разкопават масови гробове и изгарят труповете на хора. Гледах как германците влачат каруци, отдавна изстинали, счупени тела, сред които откроиха едно момиче с червено палто. Как ги хвърлят в огромна горяща яма, колко презрително си покриват носовете с носни кърпи. Как някой повърна, а някой полудя и започна да стреля по труповете. Как недалеч от лагера, в града пепелта се полепва върху колите на хората. Това беше известната Хуева-Гурка (буквално Ху*вая горка, поляците специално използваха ругатни, за да се справят с лагерната действителност). Бях в шок, не можех да се сдържа...

Сега виждам как руснаци влачат мобилни крематориуми до Мариупол и изхвърлят телата на мъртвите в подземния проход. За да изгорят след това. Представям си как лежат телата, как им прилошава от миризмата...

Периодично чувам в различни интервюта, които руски журналисти се опитват да вземат от нашите анализатори и политици, въпроса: „Ще простиш ли някога?“. Но това изобщо не е въпросът. Русия не разбира, че тя е виновна, защото за нея е също толкова естествено да ни убива, колкото и германците да убиват евреи. Те не бяха хора за германците, помните ли? В буквалния смисъл на думата. Германците отричаха ​​правото им на съществуване. Оттук и жестокостта. За тях това дори не беше жестокост, те просто премахнаха това, което според тях не трябва да живее.

Това е твърде очевиден паралел, до който всички ние и целият цивилизован свят вече стигнахме: Русия е нацистка Германия. И почвата за днешната омраза към украинците беше в тях от самото начало, беше от много отдавна, беше отначало. Пропагандата просто засади правилните семена. Ето защо, когато руските журналисти задават въпроса „Прощавате ли?”, аз имам друг въпрос – руснаците ще поискат ли някога прошка?

Това обаче отдавна няма значение. Отговорът ще бъде не. За много поколения напред.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Жените се отнасят с пренебрежение към онези, които ги обичат и обичат тези, които ги пренебрегват.”

Мигел де Сервантес, испански писател, роден на 29 септември преди 476 години

Анкета

Остава ли ви време да четете книги?

Да, както винаги - 80%
Все по-малко - 20%
Не чета изобщо - 0%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Камъчета под езика" - рядка и дълбока книга

 

Написаното от Марин Георгиев е амалгама от автобиография, история, литература и конюнктура, строги и точни наблюдения на писатели и поети, на характерите и поведението им, както и превъплъщенията им и преди, и сега

Прометей, герой и жертва

 

Без съмнение „Опенхаймер“ ще бъде един от най-добрите филми в историята на киното. Невероятна операторска работа, изключителна актьорска игра и впечатляващи саундтраци.

Не губете време...

Нагоре по стълбата, която води надолу

 

 „Астероид Сити“ на Уес Андерсън  - ЗАЩО?