ЮЛИЯ АКИМОВА, "Престъпност. НЯМА", превод: Фрог нюз

За мен като дете беше много голям шок да видя филма ”Списъкът на Шиндлер”. Плачех почти постоянно. Когато започна „прочистването” в гетото в Краков, в местната болница се дава отрова на тежко болни пациенти. Когато мъж се приближи до нацист с умираща съпруга в ръцете си, той просто я застреля.

Когато през нощта нацистите събираха скрилите се, те влизаха в къщи, вдигаха легла и стреляха по тези, които бяха под тях. Когато в откраднатите стоки се виждаха нечии златни корони.... Когато затворниците бяха докарани в Аушвиц, те бяха въведени в една килия и вместо убийствения газ, който чакаха с ужас, върху тях беше излята вода.

Особено си спомням епизода, когато в края на войната нацистите разкопават масови гробове и изгарят труповете на хора. Гледах как германците влачат каруци, отдавна изстинали, счупени тела, сред които откроиха едно момиче с червено палто. Как ги хвърлят в огромна горяща яма, колко презрително си покриват носовете с носни кърпи. Как някой повърна, а някой полудя и започна да стреля по труповете. Как недалеч от лагера, в града пепелта се полепва върху колите на хората. Това беше известната Хуева-Гурка (буквално Ху*вая горка, поляците специално използваха ругатни, за да се справят с лагерната действителност). Бях в шок, не можех да се сдържа...

Сега виждам как руснаци влачат мобилни крематориуми до Мариупол и изхвърлят телата на мъртвите в подземния проход. За да изгорят след това. Представям си как лежат телата, как им прилошава от миризмата...

Периодично чувам в различни интервюта, които руски журналисти се опитват да вземат от нашите анализатори и политици, въпроса: „Ще простиш ли някога?“. Но това изобщо не е въпросът. Русия не разбира, че тя е виновна, защото за нея е също толкова естествено да ни убива, колкото и германците да убиват евреи. Те не бяха хора за германците, помните ли? В буквалния смисъл на думата. Германците отричаха ​​правото им на съществуване. Оттук и жестокостта. За тях това дори не беше жестокост, те просто премахнаха това, което според тях не трябва да живее.

Това е твърде очевиден паралел, до който всички ние и целият цивилизован свят вече стигнахме: Русия е нацистка Германия. И почвата за днешната омраза към украинците беше в тях от самото начало, беше от много отдавна, беше отначало. Пропагандата просто засади правилните семена. Ето защо, когато руските журналисти задават въпроса „Прощавате ли?”, аз имам друг въпрос – руснаците ще поискат ли някога прошка?

Това обаче отдавна няма значение. Отговорът ще бъде не. За много поколения напред.

„Критиците ме мразят повече, отколкото аз мразя тях.“

Мишел Уелбек, френски писател, роден на 26 февруари преди 68 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Да, както винаги - 80.8%
Да, за първи път - 0%
Не, предпочитам друго - 15.4%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Опера без... текст?!

 

 

И все пак германската композиторка от румънски произход Адриана Хьолцки вече направи този абсурден авангардистки опит

Между документалното и въображението

 

„Мери. Раждането на Франкенщайн“ – фокус на текста е вглеждането в творческия процес, довел до създаването на най-популярния роман на Мери Шели

"Най-дългата нощ" - майсторска работа. И днес се гледа с удоволствие

 

Филм на Въло Радев от 1967 година, по сценарий на Веселин Бранев, оператор Борислав Пунчев, музика Симеон Пиронков