ЮЛИЯ АКИМОВА, "Престъпност. НЯМА", превод: Фрог нюз

За мен като дете беше много голям шок да видя филма ”Списъкът на Шиндлер”. Плачех почти постоянно. Когато започна „прочистването” в гетото в Краков, в местната болница се дава отрова на тежко болни пациенти. Когато мъж се приближи до нацист с умираща съпруга в ръцете си, той просто я застреля.

Когато през нощта нацистите събираха скрилите се, те влизаха в къщи, вдигаха легла и стреляха по тези, които бяха под тях. Когато в откраднатите стоки се виждаха нечии златни корони.... Когато затворниците бяха докарани в Аушвиц, те бяха въведени в една килия и вместо убийствения газ, който чакаха с ужас, върху тях беше излята вода.

Особено си спомням епизода, когато в края на войната нацистите разкопават масови гробове и изгарят труповете на хора. Гледах как германците влачат каруци, отдавна изстинали, счупени тела, сред които откроиха едно момиче с червено палто. Как ги хвърлят в огромна горяща яма, колко презрително си покриват носовете с носни кърпи. Как някой повърна, а някой полудя и започна да стреля по труповете. Как недалеч от лагера, в града пепелта се полепва върху колите на хората. Това беше известната Хуева-Гурка (буквално Ху*вая горка, поляците специално използваха ругатни, за да се справят с лагерната действителност). Бях в шок, не можех да се сдържа...

Сега виждам как руснаци влачат мобилни крематориуми до Мариупол и изхвърлят телата на мъртвите в подземния проход. За да изгорят след това. Представям си как лежат телата, как им прилошава от миризмата...

Периодично чувам в различни интервюта, които руски журналисти се опитват да вземат от нашите анализатори и политици, въпроса: „Ще простиш ли някога?“. Но това изобщо не е въпросът. Русия не разбира, че тя е виновна, защото за нея е също толкова естествено да ни убива, колкото и германците да убиват евреи. Те не бяха хора за германците, помните ли? В буквалния смисъл на думата. Германците отричаха ​​правото им на съществуване. Оттук и жестокостта. За тях това дори не беше жестокост, те просто премахнаха това, което според тях не трябва да живее.

Това е твърде очевиден паралел, до който всички ние и целият цивилизован свят вече стигнахме: Русия е нацистка Германия. И почвата за днешната омраза към украинците беше в тях от самото начало, беше от много отдавна, беше отначало. Пропагандата просто засади правилните семена. Ето защо, когато руските журналисти задават въпроса „Прощавате ли?”, аз имам друг въпрос – руснаците ще поискат ли някога прошка?

Това обаче отдавна няма значение. Отговорът ще бъде не. За много поколения напред.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Ако искате най-добрите филми да получават „Оскар“, трябва да има 10-годишна пауза между церемониите.“

Мат Деймън, американски актьор, роден на 8 октомври преди 56 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...