НИКИТА ЖОЛКВЕР, DW

Сабине Фишер, която е една от водещите германски експерти за Русия, смята, че шовинизмът обединява три феномена, които са много характерни за руската политика и общество от последните години: нарастващ национализъм и империализъм, сексизъм и автократизъм. "Шовинистичната заплаха. Войните на Русия и отговорите на Европа" е озаглавена новата книга на Фишер, която е насочена не към експертната общност, а към широката публика.

 

Еклектиката на Путин и "хипермъжествеността" на режима

Шовинизмът не е нова руска идеология, смята Сабине Фишер. Според нея той е по-скоро определен маниер на поведение – крайно и  агресивно чувство за превъзходство на една група хора над всички останали. Този вид шовинизъм се проявява в етнонационализма, расизма, антисемитизма, в крайните форми на патриархата, сексизма и дискриминацията по полов признак. Всичко това допринася за укрепването на йерархичните автократични структури. А онова, което Путин и неговият режим представят като съдържание на своята идеология, не е нищо друго освен еклектика - за разлика от идеологията на съветския комунизъм или на националсоциализма на Хитлер, които, сами по себе си, са били по-завършени.

В същото време войната и насилието въобще са станали елементи от властовата система на Путин, които служат за  укрепването й, посочва Фишер. И това се проявява не само навън – например във войната срещу Украйна, но произвежда и "катастрофален обратен ефект вътре в  Русия - в политическата, обществената и частната сфера", пише анализаторката.

Търсената "хипермъжественост" на руския режим оказва непосредствено влияние над поведението на руските военни в Украйна: "В тази война се използва сексуализирано насилие - не само срещу жени, но и срещу мъже. Посланията са различни", смята Фишер. Според нея сексуализираното насилие срещу жени има за цел да символизира неспособността на украинските бойци да защитават своите жени. А сексуализираното насилие срещу мъже или прякото им изнасилване – е метод те да бъдат подложени на крайно унижение и подчинение.

 

Жените като идеологически ресурс за Кремъл

До средата на миналото десетилетие в Русия беше възможно феминистките организации да съществуват и да работят повече или по-малко независимо, смята Фишер. Днес обаче ситуацията е много различна: режимът залага и все повече култивира антифеминизъм, присъщ на руското общество и особено на политическия елит.

Алис Бота, дългогодишна кореспондентка в Москва на германския седмичник „Ди Цайт“, смята, че в Русия жените все повече се използват като идеологически ресурс. От една страна в обществото съществува един много архаичен възглед за ролята на жените, а от друга страна е напълно противоречащата й концепция за женската еманципация. "Страхувам се, че архаичната представа ще надделее", казва тя.  Жената се използва като идеологически ресурс за борба с всичко, което се приписва на Запада. А хомосексуалните, ЛГБТ хората са представяни като следваща степен на западния упадък, посочва Бота.

 

Има ли надежда за руското общество?

Прогнозата на Фишер и Бота за обозримото бъдеще е изключително песимистична. "Агресивната война на Кремъл срещу Украйна възхвалява насилието. Войниците, които извършиха клането в Буча, изнасилвайки жени, убивайки деца и мъже с вързани на гърба ръце, са награждавани от Владимир Путин", казва Бота. С такъв емоционален „багаж“ от извършени престъпления тези войници се завръщат у дома и ще трябва да живеят в руското общество. Последиците от това ще бъдат ужасяващи: престъпленията ще продължат да се извършват под друга форма в самата Русия.

Точно такъв сценарий описва и в книгата си Сабине Фишер: "Руското общество е толкова атомизирано, казва тя, че на практика няма надежда в него да се появи движение, сравнимо с това в Беларус през 2020 година, с това в Украйна от 2003-2004 година и най-вече с Майдана от 2014 година." Два са най-вероятните сценарии за това накъде ще върви Русия, смята Фишер: или режимът ще оцелее и ще се намери някаква негова приемственост – дали в Кремъл или някъде другаде, или той ще рухне изцяло. Демократична трансформация с обществена подкрепа е най-малко вероятният сценарий, смята Сабине Фишер.

 

Шовинизъм и патриархалност

Причината за това тя вижда в широко разпространената в руското общество специфична форма на шовинизъм, в неговата патриархалност и толерантност към насилието изобщо. "Сегашното състояние на руското общество ме кара да бъда песимистка", казва Фишер. Тук съществена роля играе империализмът, добавя тя и пояснява, че много руснаци не могат да приемат, че с разпадането на Съветския съюз те са загубили своята империя. А режимът умишлено се възползва от тези настроения, посочва тя.

Песимистка е и Алис Бота. "Който е бил в Русия и е разговарял с местни хора, знае отлично, че в частни разговори дори онези, които се определят като опозиционни и либерално мислещи хора, отворени към света, понякога говорят за Украйна и украинците по такъв начин, че е противно да ги слушаш“, казва тя.

„Поезията е акт на мир. Мирът има такова значение за поета, каквото брашното за хляба.“

Пабло Неруда, чилийски поет, роден преди 120 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поглед назад: меланхолията, която ни влюби в „Изгубени в превода“ на София Копола

 Филмът оставя ярка следа както в съзнанието на зрителите, така и в историята на киното от първото десетилетие на 21-ви век...

Възкръсва ли  американският уестърн?

 

Най-амбициозният проект на Кевин Костнър - „Хоризонт“, е вече факт

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...