"Червона калина" е украинска авторска народна песен от 1914 г. Текстът е на Григорий Трух, музиката на Степан Чарнецкий. Известна е в различни варианти, включително като марш.

Всъщност Чарнецкий я пише за финалната сцена на пиесата си "Солнце руины". През 1914 г. той е директор и режисьор в украинския театър "Руська бесіда". Авторът взема текста на друга народна песен, като леко го видоизменя. След като набира популярност след младежите, я чува Григорий Трух и пише свой текст.

Откакто Русия нападна Украйна, тя стана химн на подкрепата за украинските бойци и се изпълнява от обикновени хора, както и от известни музиканти от цял свят.

След началото на войната на Путин срещу Украйна някои от стиховете са осъвременени.

ВАРИАНТИ НА ПЕСЕНТА

Ой у лузі червона калина похилилася.

Чогось наша славна Україна зажурилася.

А ми тую червону калину піднімемо,

А ми нашу славну Україну, гей, гей, розвеселимо!

А ми тую червону калину піднімемо,

А ми нашу славну Україну, гей, гей, розвеселимо!

 

Не хилися, червона калино, маєш білий цвіт.

Не журися, славна Україно, маєш добрий рід.

А ми тую червону калину піднімемо,

А ми нашу славну Україну, гей, гей, розвеселимо!

А ми тую червону калину піднімемо,

А ми нашу славну Україну, гей, гей, розвеселимо!

 

Ой у полі ярої пшениці золотистий лан.

Розпочали стрільці січовії з ворогами тан.

А ми тую ярую пшеницю ізберемо,

А ми нашу славну Україну, гей, гей, розвеселимо!

А ми тую ярую пшеницю ізберемо,

А ми нашу славну Україну, гей, гей, розвеселимо!

 

Як повіє буйнесенький вітер з широких степів,

Та прославить по всій Україні січових стрільців.

А ми тую стрілецькую славу збережемо,

А ми нашу славну Україну, гей, гей, розвеселимо!

А ми тую стрілецькую славу збережемо,

А ми нашу славну Україну, гей, гей, розвеселимо!

-----------------

Съвременният вариант

Ой у лузі червона калина похилилася,

Чогось наша славна Україна зажурилася.

А ми тую червону калину підіймемо,

А ми нашу славну Україну, гей-гей, розвеселимо!

А ми тую червону калину підіймемо,

А ми нашу славну Україну, гей-гей, розвеселимо!

 

Марширують наші добровольці у кривавий тан,

Визволяти братів-українців з московських кайдан.

А ми наших братів-українців визволимо,

А ми нашу славну Україну, гей-гей, розвеселимо!

А ми наших братів-українців визволимо,

А ми нашу славну Україну, гей-гей, розвеселимо!

 

Ой у полі ярої пшениці золотистий лан,

Розпочали стрільці українські з москалями тан,

А ми тую ярую пшеницю ізберемо,

А ми нашу славну Україну, гей-гей, розвеселимо!

А ми тую ярую пшеницю ізберемо,

А ми нашу славну Україну, гей-гей, розвеселимо!

 

Як повіє буйнесенький вітер з широких степів,

То прославить по всій Україні січових стрільців.

А ми тую стрілецькую славу збережемо,

А ми нашу славну Україну, гей-гей, розвеселимо!

А ми тую стрілецькую славу збережемо,

А ми нашу славну Україну, гей-гей, розвеселимо!

 

МОЖЕТЕ ДА ЗАПЕЕТЕ ПЕСЕНТА ТУК

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

 „По-лошо от материалното робство е духовното робство.“

Хайнрих Хайне, германски поет, роден на 13 декември преди 228 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков