НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, nslatinski.org

През целия ден разговарям - ту с приятели в Украйна, ту с приятели в Русия. И едните и другите се притесняват, че ще се случи нещо тежко и опасно, жестоко и непоправимо. Мъчат ги предчувствия с апокалиптични измерения. От Украйна като че използват по-често думата "тревожност", от Русия - думата "страх".

Приятел от Украйна ми каза :

- Сякаш Земята изтръпва, сякаш земната кора се напуква - толкова силно е напрежението - в природата и сред хората, струва ти се, че под краката ти кипи лава и тя ще избухне с огромна сила!

А от Русия приятел ми споделя:

- Чувството е, че някакъв черен облак пълзи към нас и ще скрие слънцето от очите ни. Не, природата няма да ни прости, че допуснахме да се случи това зло, тя ще ни накаже, или небесата ще се разтворят и ще завали огнен дъжд, или земята ще се разтвори под краката ни и ще ни погълне!

Ето какви гласови съобщения ми пратиха две мои много добри познати, две майки.

Едната е в Харков и синът й е в Териториалната отбрана.

Другата е в руски град, относително близо до Украйна.

Тази в Харков:

- Днес пак имаше жестоки бомбардировки, някои доста близо до нашата къща. Синът ми много се тревожи за мен. А аз се тревожа за него. Ако вечер не ми се обади, сърцето ми се къса, не зная как то издържа. Постоянно плача. Толкова е страшно детето ти да е на война! Всичките му планове рухнаха. Мислил ли е, че ще трябва да воюва? Сега да живее и да живее, да се радва на децата си. Как се свиква с горчивата мисъл да не се случи нещо със сина ми. Съгласна съм сто пъти да умра, но той да се върне жив!

Тази в Русия:

- Отидох в аптеката за успокоително. Няма! Питам аптекарката, тук тя се нарича провизор, как така няма. А тя - изкупиха всичко. Хората са на ръба на полудяването. Говори се, че някакви тричленки сноват из града и връчват призовки. Не издържах и побягнах вкъщи. Легнах на кревата с очи във възглавницата и започнах да плача. Плача и нямам сили за нищо. Познавам си сина - той няма никакво чувство за самосъхранение, вземат ли го, първи ще тръгне напред. Да го отгледаш момче - красавец, а сега да мислиш как ще го пратят да се бие. Нищо по-нещастно и горестно няма от това да си майка на син по време на война! Моля са на всички богове - на Господ, на Аллах, на Буда, на Яхве - да ми опазят сина. Къде да го скрия? Какво да направя - да изляза навън с плакат? Ще ме приберат за нула време и още по-лошо ще му сторя. Не ми е за мен, а за това, че е безполезно да го направя, само ще ги предизвикам и те ще си го изкарат на него. И като си помсиля, че преди по-малко от година животът ни бе съвсем друг и плановете ни бяха съвсем други! Срути се небето върху мен и не издържам, огъвам се под тежестта му.

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Опитвам се да не гледам напред или назад, опитвам се да продължа нагоре”.

Шарлот Бронте, английска писателка, родена на 21 април преди 209 години 

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.