Истории на бежанци са представени в онлайн изложбата „Без дом и родина, скитник по света“, съобщи Даниела Стойкова, която е организатор на проекта "Арт пространство". За твореца, човека на изкуството, войната е глобалното зло. Днес се водят военни конфликти в Украйна, Нагорни Карабах, в Близки изток – Сирия, Израел, Палестина. Страдат хиляди хора, без дом и родина, скитници по света. Няма нищо по-страшно от това да загубиш своето отечество, родната земя, приятелите, роднините. Разбират го едва безкрайните върволици от мигранти, поели в своето скитничество към надеждата за по-добър и спокоен живот, към мечтаната „обетована земя“.

Ала бежанците по неволя никога не забравят своето минало, роден край, история, родина. Именно това е целта на настоящата изложба. Да пресъздаде техните мечти и въжделения, мъка и страдание пред широката аудитория с помощта на визуалното изкуство. Даниела Стойкова обединява творци от Украйна, Армения, Близкия изток, които  в онлайн изложбата „Без дом и родина, скитник по света“ разкриват тези свои емоции и преживявания. Тя съдържа...платна, пропити от експресията, цветовете, страданието и емпатията на участниците. Като в експозицията се включват, също така, и български любители на изобразителното изкуство, живеещи от дълги години в чужбина. 

Чрез творбите си българските емигранти се обръщат към спомените, към това, което им липсва: народните носии, фолклора, природата, архитектурните паметници. В картините им се усеща носталгията, тъгата по загубената родина и място, където си израснали. Съвсем неслучайно Ирина Мовчан споделя: „чувствах се като скитник по света, който не знае кога може да се върне у дома и дали този дом ще съществува. В моите картини има двоен смисъл – както за вътрешни духовни преживявания, така и за външни обстоятелства“. 

По подобен начин българските художници изпитват съпричастност колегите си от Украйна, като ужасът от войната рефлектира в техните платна. Типичен пример е Емилия Атанасова с творбите си „Украинска мадона“ и „Емигранти“, за които споделя:

„след бомбардировките над Мариупол сънувах тежък емоционален сън, свързан със скръбта и мъката на хората в Украйна и на другият ден нарисувах „Украинската Мадона“, която първо се казваше “Мадоната от Мариупол”. После дойдоха Буча и други градове и затова смених името й. “Емигранти“ пък е тежка за рисуване картина, не само заради размера, но и заради емоционалния аспект. Отне ми доста време“. А поредната участничка – украинка споделя, че рисува картини с цел да помогне на запазването на националните традиции, защото: „често е имало моменти в украинската история, когато са се опитвали да унищожат нашата свобода и независимост и много хора са загубили дома си и са били принудени да търсят ново място и да се адаптират към нов начин на живот. Но народните традиции са се запазили през вековете, въпреки всички трудни моменти в историята. Поредицата от творби „Украинска красота“ е почит към националните традиции, които са запазени и предавани от поколение на поколение“. Така изкуството обединява хилядите съдби на жертвите на войната, неразказани, но съпреживени. То обаче разкрива и една твърде тъжна и зловеща истина, за нас българите: няма нищо по-страшно от това да се скиташ сам по света, без дом и родина!

 

Изложбата „Без дом и родина, скитник по света“ продължава до 31 октомври 2023 г. и е реализирана с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура”. Тя е част от проекта „Арт пространство: Интерактивна платформа за любителско изкуство“, която подпомага любители творци от страната и чужбина, посредством онлайн изложби на доброволен и свободен принцип. Изложбата е реализирана с подкрепата на НФ „Култура”, по програма за любителско изкуство”.

Повече информация за „Арт пространство“ и още картини за стена може да видите тук

 

Участват творците: 

1. Инна Водяна

2. Ирина Мовчан

3. Калинка Колева

4. Христина Макичян

5. Анастасия Корниенко

6. Олена Матижева

7. Емилия Атанасова

8. Ваня Бартеншлагер

9. Анна Павлова

10. Татяна Глоба

11. Дали Арменикян

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

Хайде, братя българи,

към Балкана да вървим.

Там се готви бой юнашки

за свобода, правдини. 

Цветан Радославов, автор на оригинала на българския химн, роден на 19 април преди 161 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Камъните на Сизиф

Няколко са основните стълбове на „Камъчета под езика“: владеене на пластиката – в портретите на Георги Мишев, Петър Алипиев, Константин Павлов, Никола Инджов например с рядко срещаното умение да предаде психическото чрез физическото; литературно-критическият анализ – за Марко Ганчев, Първан Стефанов, Атанас Далчев...

Защо обичаме лошото време

 

Привидно семпъл, камерен, скромен, но така въздействащ! Заслугата е безспорно на Яна Лекарска

Книга за малките големи неща

Клер Киган е един от силните гласове на съвременната ирландска литература с вече няколко отличия зад гърба си