МАРИНА БАРАНОВСКАЯ, DW

"Гладът в Украйна през 1932-1933 година изиграва ключова роля за формирането на света, в който живеем днес", заяви на Глобалния медиен форум на ДВ в Бон авторитетният историк Тимъти Снайдър, който е специалист по Източна Европа и автор на книги за тоталитаризма и фашизма. Ако причините за Гладомора бяха изучени по-рано, светът можеше да избегне някои от последвалите големи трагедии, смята още той.

Гладоморът, отнел живота на 4 милиона души, е резултат от политическия избор на Сталин, казва историкът: "Сталин провежда политика, която сам нарича своеобразна самоколонизация или вътрешна колонизация. Идеята е част от Съветския съюз да експлоатира други части от СССР."

"Поврат към тирания"

Историкът изброява три причини, поради които светът не е разбрал своевременно на какво се дължи гладът в Украйна. Първата той свързва с разпространеното тогава убеждение, че Сталин е рационален деец, а плановете му имат смисъл. "На хората им беше трудно да разберат, че е настъпил поврат към тирания, пропаганда и идеология", казва Снайдър.

Втората причина според него е отсъствието на журналисти, които да разкажат за трагедията: "В началото на 1930-те години е много трудно да се осведомява за събитията в СССР, а през 1932-1933 на репортерите направо им е забранено да посещават съветска Украйна", припомня историкът.

Като трета причина Снайдър посочва съветската пропаганда, която посочва жертвите на трагедията за нейни причинители, а чуждестранните журналисти и общественици, които се опитват да привлекат вниманието върху глада в Украйна, просто са обявени за "нацисти".

Смъртоносният глад в Украйна в онези години е всъщност "колониален глад", смята още историкът: "Опит на центъра да завладее периферията. И тъкмо тази катастрофа става източник за вдъхновението на Хитлер. Една от основните причини, поради които той започва войната, е желанието му да завладее Украйна и да установи контрол над плодородните й земи - по примера на Сталин", твърди историкът. Според него сега историята се повтаря:

"Русия нахлу в Украйна. Русия води в Украйна унищожителна война. А това означава бягство и преселение на милиони украинци. Това означава разрушаване на украински градове, но и опит да се унищожи украинската икономика. А тя, както и навремето, стъпва върху селското стопанство и износа на селскостопанска продукция. Ето защо част от усилията да бъде унищожена Украйна включват и блокадата на украинската търговия, унищожаването и разграбването на украинските селскостопански култури и блокадата на украинските пристанища, която възпрепятства износа на украински хранителни продукти", обяснява историкът.

Според Снайдър всичко това води до повишаване на цените на храните и задълбочаване на световната продоволствена криза, чиито първи жертви ще станат най-уязвимите слоеве от населението, особено в Африка. "Ако Украйна е под блокада, светът ще гладува", казва историкът.

Три поуки

Снайдър сравнява днешното политическо решение на Владимир Путин, което предизвиква световна продоволствена криза, с политическото решение на Сталин, довело до Гладомора - и извежда три исторически поуки. Първата гласи: да спрем да мислим, че руската държава е рационална. "Искаше ни се да вярваме, че Путин е един вид технократ, поради което на мнозина им беше трудно да си представят, че той ще нахлуе в Украйна. По същата причина мнозина измежду нас просто не могат да си представят, че съществува още по-дълбока и още по-мрачна версия на тази война. Версия, при която настъпва глад", предупреждава Тимъти Снайдър.

Според него втората историческа поука е свързана с присъствието на журналисти в Украйна. И третата поука, която подчертава историкът: на всяка цена трябва да се противодейства на пропагандата, опитваща се да представи жертвата за виновник. "Причината за глада е много проста: руските кораби в Черно море. Но руската пропаганда пак обвинява украинците и използва думата "нацисти". Както и преди, целта е да се отблъснат журналистите, да не им се позволи да пишат истината", смята Снайдър.

Историкът казва, че Русия е нахлула в Украйна, използвайки колониална аргументация - същата, каквато в продължение на 500 години използват европейците, опитвайки се да завладеят целия останал свят. "Те твърдяха, че тези хора не са нации, че нямат политическа организация и не представляват същински държави. Същите аргументи използва и Русия при нахлуването в Украйна. И в този смисъл действията на руските войски там са продължение на специфичната европейска традиция на колониалните войни", обобщава Снайдър.

Експертът припомня, че в историята на колониализма особено важна е идеята за обективизация: човекът се разглежда не като личност, а като средство за постигане на определена цел. Сега се наблюдава дори двойна обективизация: не само на украинците не се гледа като на народ, но и жителите на Африка и Азия, които ще станат жертва на глада, не се разглеждат като хора. Всички те са просто обекти в една пропагандна кампания, посочва историкът.

Някои може и да не вярват, че заради войната в Украйна е възможно да избухне световен глад, казва още Снайдър. Но ако познавате историята на Украйна, тази опасност вече няма да ви се струва толкова илюзорна, добавя историкът: "В продължение на хиляди години Украйна е изхранвала огромна част от света. Украйна е изхранвала древна Атина. В епохата на откритията европейските колониални сили внасят зърно от Украйна, което води до появата на крепостничеството там. А ако знаете, че и Хитлер, и Сталин са гледали на Украйна като на колониална територия, която ще им позволи да променят света, тогава вероятността за избухването на голям глад изглежда още по-очевидна", заключава Тимъти Снайдър.

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

Песни като „Running Scared" и „Pretty Woman" са за взаимната любов. Но слушателите не мислят така. Вероятно в гласа ми има винаги някаква тъга, меланхолия, какво да правя.“

Рой Орбисън, американски музикант, един от пионерите на рокендрола, роден на 23 април преди 88 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Камъните на Сизиф

Няколко са основните стълбове на „Камъчета под езика“: владеене на пластиката – в портретите на Георги Мишев, Петър Алипиев, Константин Павлов, Никола Инджов например с рядко срещаното умение да предаде психическото чрез физическото; литературно-критическият анализ – за Марко Ганчев, Първан Стефанов, Атанас Далчев...

Защо обичаме лошото време

 

Привидно семпъл, камерен, скромен, но така въздействащ! Заслугата е безспорно на Яна Лекарска

Книга за малките големи неща

Клер Киган е един от силните гласове на съвременната ирландска литература с вече няколко отличия зад гърба си