ТЕОДОР УШЕВ, фейсбук

Във връзка с някои "братски" въпроси и коментари за "малката държава" от вчера. Едно от най-големите престъпления на руската диктатура у нас беше опита за принизяването на България, на постиженията, на факта, че именно България им е дала азбуката и ги е покръстила. Бяха създадени учебници, които умишлено деформираха историята не само на 20-и век, но и премълчаваха факти от средновековната ни история. Целта беше да създаде в българите комплекс на малоценната нация, на малък народец, който е бил спасен по милостиня от великата руската империя.

Всичко това видяхме като на плакат вчера, в изказванията на двама "политици", учили по съветските учебници.

От сегашната кошмарна война, България може да извлече някои ползи - като например да се освободи веднъж завинаги от постулатите на Руско-препраната ни история. И да се изгради един наистина "здравословен" национализъм, чрез пренаписването и промяната на образованието с достоверни и истински факти, а не с такива, които са опитвали да смажат националното ни самочувствие.

Разбира се, това са неща, които не могат да се очакват от нацистките и фашистки псевдонационалистически партии, защото те не са нищо друго освен платени от Кремъл, корумпирани проксита.

Аз съм учил история по просъветската система. След като се преместих в Канада, и имах достъп до някои книги и учебници, ми се завъртя свят до каква степен сме били манипулирани, в упражнението на Москва/"комунистите" да омаловажи, да смаже националното самосъзнание на един народ.

Ето например, в нашите учебници по история съзнателно се замиташе в половин урок историята на "Велика България". Тя свършваше със завета на Хан Кубрат и притчата с пръчките. След това Аспарух идва на Дунава, и започва отначало.

Съзнателно се премълчаваше, че "България" съществува  по земите на днешна Украйна чак до 13-и век, че основава град Казан на Волга. Столицата Фанагория е съществувала точно 5 века преди появата на бараките на Москва (която е била опожарявана 3 пъти от монголите през 12-и век, защото е била  "крепост" от дърво). Че нашите предшественици са делили едни земи с Киевска Рус, живели сме заедно, а Хан Кубрат е бил в съюз с Византия, опитвайки се да обедини племената и хуните между Азовско море, Черно Море и Волга.

И ако (п)Резидента имаше грамотни съветници, те щяха да му кажат, че не руснаците са братя с украинците, а ние. Руснаците са наследници на Златната Орда и на монголите. 

Не на Киевска Рус. Просто много им се е искало да бъдат образовани, и богати като Киевска Рус, и затова са си присвоили името. Както са си присвоили и нашата азбука по-късно.

Дори старата "Магна България", която е била на мястото на днешните руски и украински земи, е съществувала по-дълго от Руската империя. За нашата България пък да не говорим.

Ние сме истинските братя на украинските хора, защото сме живели на една земя, говорили сме един език, и най-вече - писали сме на една азбука, много преди Кирилицата да бъде измислена.

Но затова - в следващ постинг.

 

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Артистът е човек, който с цената на самоунижение и излагане на същността си на показ се опитва да каже истината за света.”

Стив Маккуин, американски актьор, роден на 24 март преди 95 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Убийство на булевард „Стамболийски“ или роман учебник по съвременно обществознание

Тази книга има и поколенчески, носталгичен привкус. Тя звучи преди всичко с гласа на героя, който е най-близо до възрастта на автора – чрез спомените, езика, начина на мислене (познаваме го ясно и от предишната му повест „Старецът трябва да умре“)...

Когато залогът е по-голям от живота…

Сюжетът на „Залог“ е поднесен увлекателно и непосредствено, но в него има излишна орнаменталност – дразнят протяжните сцени в чифлика на Паница, с неизбежните хора , песни и гърмежи, напомнящи стилистиката на Миклош Янчо, разкриването и овладяването на заговора напомня нощно театрално шоу...

Един философ разговаря с вечността: Октавиан Палер на български

Сборникът с есета „21 въображаеми писма до 21 велики мъже“ е своеобразна игра с философията и живота на творците, в която игра всичко се променя...