Историкът от БАН проф. Милко Палангурски изреди в ефира на Нова тв днес проблемите около бартера с Гърция на костите на цар Самуил срещу 53 неизвестни артефакта:

1. Не беше направен ДНК анализ на тленните останки, които ще бъдат върнати в България, за да се потвърди или не дали те са на цар Самуил. Според гръцки медии е потвърдено, че останките принадлежат на Самуил. Не е известно български учени да са участвали в това. Те обаче посочват само антропологичен анализ и проучване на протеините.

2. Българските управляващи не казват какво България предава в замяна на тленните останки на средновековния владетел. Това мълчание доведе до тревога сред научните среди в страната.

3. Българската държава е направила сериозна грешка, след като не е направила каталог с артефактите, предаваме на Гърция. Те "са крити близо 112 години" и няма информация за тях, не са проучени. За това време те е трябвало да бъдат подробно описани и проучени, така че знанието за тях да остане достъпно за българските учени и общество. "Прави се така, както се прави по света. Прави се каталог, списък, показва се този списък и да знаем всички ние какво в крайна сметка се прехвърля", обясни професорът. “Отвори се “кутията на Пандора”. Тук проблемът не е в това, което ние връщаме, а че няма списък и никой не знае колко и какво е то. Българската държава не направи каталог и изследването на артефактите, които действително принадлежат на гръцките манастири."

4. Неофициално се знае, че става дума за предимно църковни артефакти, събрани от Беломорието в края на Първата световна война. Не се дава отговор дали това са предмети от архива на проф. Богдан Филов, който тогава е работил на терен като археолог.

5. Според проф. Палангурски има голям риск това да не е краят на размяната и Гърция да продължи да иска и други ценни артефакти. 

6. Операцията по връщането на останките на владетеля не е подготвена добре, а управляващите бързат с организирането на връщане и размяна заради президентските избори, смята професорът.

7. Проф. Палангурски се опасява в бързината да не е направен пропуск в договора и да няма гаранции, че костите на Самуил ще бъдат оставени за постоянно на България.

8. Преговорите за размяна на археологически находки между България и Гърция продължават и те засягат най-вероятно и ръкописи - но пак няма информация кои.

„Днешните публични фигури не могат да си пишат сами речите и книгите. А има и доказателства, че не могат и да ги четат дори.”

Гор Видал, американски писател, роден на 3 октомври преди 101 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата