ГЕОРГИ А. АНГЕЛОВ, DW

Надали някой би могъл да предвиди кога и как ще приключи опитът на Путин да завземе независима Украйна. Сигурно е обаче, че след тази война Европа ще бъде преобразена. Един от резултатите ще е този, заради който Кремъл нападна - пренареждане на архитектурата на сигурност в Европа, установена след Студената война, но не по начина, по който го планира Путин. Както се случва след всяка голяма война, светът и Европа ще си направят изводи. Време е и България да направи някои свои изводи, имайки предвид, че Русия е част от ДНК-то на българската държавност и действителност.

Русия не е това, което изглежда

Ние, българите, сме възпитани още от детската градина в любов към Русия, като за поколенията, преминали през образователната система на НРБ, Русия е равнозначна на СССР заради освобождението от Турция. За част от соцпоколението все още важи наученото в училище, че Русия ни е освободила и втори път - от фашизма. За тях всичко, което е отрицателно за Русия, се приема като национално предателство.

Затова очевидната агресия срещу независима държава и новините за руските зверства в Буча и другаде биват масово отхвъряни или игнорирани, защото причиняват "когнитивен дисонанс", а голяма част от обществото отказва да приеме, че е лъгана цял живот. И не приема факта, че имперската политика на Русия/СССР/РФ се осъществява на принципа "Освобождавай и владей!" - предпочита мита за добрите братушки, загинали за българската свобода. 

Руските връзки са навсякъде

Същевременно в България има цели отрасли, които са зависими от руската икономика и ще бъдат ударени от войната - като енергетиката и туризма. България зависи почти изцяло от Русия за вноса на енергийни носители - газ, петрол, ядрено гориво. А в "добрите" години преди пандемията руските туристи са били над половин милион. И макар процентът им да не е чак толкова голям, тяхното отсъствие бива представяно като катастрофа.

Властта в България пък е централизирана по руски модел. Данъците се събират централизирано и се разпределят от София, което противоречи на концепцията на ЕС за Европа на регионите. Местните власти и избиращите ги местни хора нямат думата при разпределението на благата и нямат данъчни инструменти за привличане на инвестиции. Резултатът е видим - София е град на европейскo ниво, защото има възможността да експлоатира ресурсите на цялата страна.

И армията остава зависима от Русия 

Българската армия освен, че е изградена изцяло по руски модел и все още е въоръжена със старо съветско оръжие, продължава да зависи технологично от Русия 18 години след присъединяването към НАТО. Тази зависимост е на абсурдно ниво - изтребителите МиГ-29 на ВВС, които имат основна функция да пазят въздушното пространство на България, не просто се поддържат единствено от Русия. Руските военни заводи имат данните за ресурса на всеки самолет, който са ремонтирали, а тези ремонти са неизбежни. Подобна е зависимостта от ремонти и на друга важна техника - радари и ПВО системи.

Бавещата се с десетилетия поръчка за модерни радари все още не е обявена. А покупката на нови ПВО системи дори не е планирана.

Тези проблеми не са от днес и вчера, но дано обществото и  управляващите си направят изводи и България поеме по европейския си път, без да блокира от грешките на миналото, както досега.

„Трябва да си дадем сметка, че оставяме нещо след себе си. И това е споменът за нас в децата ни."

Кевин Костнър, американски актьор и режисьор, роден на 18 януари преди 70 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...

Вслушвания в уроците на мъдростта и времето

В самия край на 2024 г. българската литературно-философска публика беше зарадвана от книгата „Вслушвания“ на Митко Новков, съдържаща дванадесет негови есета...

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...