ГЕОРГИ А. АНГЕЛОВ, DW

Надали някой би могъл да предвиди кога и как ще приключи опитът на Путин да завземе независима Украйна. Сигурно е обаче, че след тази война Европа ще бъде преобразена. Един от резултатите ще е този, заради който Кремъл нападна - пренареждане на архитектурата на сигурност в Европа, установена след Студената война, но не по начина, по който го планира Путин. Както се случва след всяка голяма война, светът и Европа ще си направят изводи. Време е и България да направи някои свои изводи, имайки предвид, че Русия е част от ДНК-то на българската държавност и действителност.

Русия не е това, което изглежда

Ние, българите, сме възпитани още от детската градина в любов към Русия, като за поколенията, преминали през образователната система на НРБ, Русия е равнозначна на СССР заради освобождението от Турция. За част от соцпоколението все още важи наученото в училище, че Русия ни е освободила и втори път - от фашизма. За тях всичко, което е отрицателно за Русия, се приема като национално предателство.

Затова очевидната агресия срещу независима държава и новините за руските зверства в Буча и другаде биват масово отхвъряни или игнорирани, защото причиняват "когнитивен дисонанс", а голяма част от обществото отказва да приеме, че е лъгана цял живот. И не приема факта, че имперската политика на Русия/СССР/РФ се осъществява на принципа "Освобождавай и владей!" - предпочита мита за добрите братушки, загинали за българската свобода. 

Руските връзки са навсякъде

Същевременно в България има цели отрасли, които са зависими от руската икономика и ще бъдат ударени от войната - като енергетиката и туризма. България зависи почти изцяло от Русия за вноса на енергийни носители - газ, петрол, ядрено гориво. А в "добрите" години преди пандемията руските туристи са били над половин милион. И макар процентът им да не е чак толкова голям, тяхното отсъствие бива представяно като катастрофа.

Властта в България пък е централизирана по руски модел. Данъците се събират централизирано и се разпределят от София, което противоречи на концепцията на ЕС за Европа на регионите. Местните власти и избиращите ги местни хора нямат думата при разпределението на благата и нямат данъчни инструменти за привличане на инвестиции. Резултатът е видим - София е град на европейскo ниво, защото има възможността да експлоатира ресурсите на цялата страна.

И армията остава зависима от Русия 

Българската армия освен, че е изградена изцяло по руски модел и все още е въоръжена със старо съветско оръжие, продължава да зависи технологично от Русия 18 години след присъединяването към НАТО. Тази зависимост е на абсурдно ниво - изтребителите МиГ-29 на ВВС, които имат основна функция да пазят въздушното пространство на България, не просто се поддържат единствено от Русия. Руските военни заводи имат данните за ресурса на всеки самолет, който са ремонтирали, а тези ремонти са неизбежни. Подобна е зависимостта от ремонти и на друга важна техника - радари и ПВО системи.

Бавещата се с десетилетия поръчка за модерни радари все още не е обявена. А покупката на нови ПВО системи дори не е планирана.

Тези проблеми не са от днес и вчера, но дано обществото и  управляващите си направят изводи и България поеме по европейския си път, без да блокира от грешките на миналото, както досега.

  • ЮБИЛЕЙ

    „Магията на реализма“: Марин Георгиев на 80 години

     Той е единственият български писател, носител на четири отличия на Унгария: „Про Култура Хунгарика“;  ордена на президента на Унгария (2016 г.); Международната литературна награда „Паметна сабя „Балинт Балаши“ за заслуги към унгарската литература; през 2019 г. става първият чуждестранен носител на наградата за поезия на фондация „Йожеф Уташи“.

„Тайната на щастието е не да правиш това, което харесваш, а да харесваш това, което правиш.”

Джеймс Матю Бари, шотландски писател и драматург, роден на 9 май преди 166 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...

 

Поглед към света на Майкъл Джексън (ревю)

 

127-минутният филм "Майкъл" на Антоан Фукуа е едновременно дългоочакван опус за живота на Краля на попа, празник за окото и духа и леко нагарчащ спомен заради политкоректното представяне на историята...

Казармата в НРБ като семиотика на насилието (ревю)

 

Романът „Трудовак“ ни потапя в меандрите на живот, различен от „цивилизацията“. Всичко това донякъде ни е познато от класики като „Параграф 22“ на Джоузеф Хелър и „Приключенията на добрия войник Швейк“ на Хашек). Но има и „български специфики“.