ГЕОРГИ А. АНГЕЛОВ, DW

Надали някой би могъл да предвиди кога и как ще приключи опитът на Путин да завземе независима Украйна. Сигурно е обаче, че след тази война Европа ще бъде преобразена. Един от резултатите ще е този, заради който Кремъл нападна - пренареждане на архитектурата на сигурност в Европа, установена след Студената война, но не по начина, по който го планира Путин. Както се случва след всяка голяма война, светът и Европа ще си направят изводи. Време е и България да направи някои свои изводи, имайки предвид, че Русия е част от ДНК-то на българската държавност и действителност.

Русия не е това, което изглежда

Ние, българите, сме възпитани още от детската градина в любов към Русия, като за поколенията, преминали през образователната система на НРБ, Русия е равнозначна на СССР заради освобождението от Турция. За част от соцпоколението все още важи наученото в училище, че Русия ни е освободила и втори път - от фашизма. За тях всичко, което е отрицателно за Русия, се приема като национално предателство.

Затова очевидната агресия срещу независима държава и новините за руските зверства в Буча и другаде биват масово отхвъряни или игнорирани, защото причиняват "когнитивен дисонанс", а голяма част от обществото отказва да приеме, че е лъгана цял живот. И не приема факта, че имперската политика на Русия/СССР/РФ се осъществява на принципа "Освобождавай и владей!" - предпочита мита за добрите братушки, загинали за българската свобода. 

Руските връзки са навсякъде

Същевременно в България има цели отрасли, които са зависими от руската икономика и ще бъдат ударени от войната - като енергетиката и туризма. България зависи почти изцяло от Русия за вноса на енергийни носители - газ, петрол, ядрено гориво. А в "добрите" години преди пандемията руските туристи са били над половин милион. И макар процентът им да не е чак толкова голям, тяхното отсъствие бива представяно като катастрофа.

Властта в България пък е централизирана по руски модел. Данъците се събират централизирано и се разпределят от София, което противоречи на концепцията на ЕС за Европа на регионите. Местните власти и избиращите ги местни хора нямат думата при разпределението на благата и нямат данъчни инструменти за привличане на инвестиции. Резултатът е видим - София е град на европейскo ниво, защото има възможността да експлоатира ресурсите на цялата страна.

И армията остава зависима от Русия 

Българската армия освен, че е изградена изцяло по руски модел и все още е въоръжена със старо съветско оръжие, продължава да зависи технологично от Русия 18 години след присъединяването към НАТО. Тази зависимост е на абсурдно ниво - изтребителите МиГ-29 на ВВС, които имат основна функция да пазят въздушното пространство на България, не просто се поддържат единствено от Русия. Руските военни заводи имат данните за ресурса на всеки самолет, който са ремонтирали, а тези ремонти са неизбежни. Подобна е зависимостта от ремонти и на друга важна техника - радари и ПВО системи.

Бавещата се с десетилетия поръчка за модерни радари все още не е обявена. А покупката на нови ПВО системи дори не е планирана.

Тези проблеми не са от днес и вчера, но дано обществото и  управляващите си направят изводи и България поеме по европейския си път, без да блокира от грешките на миналото, както досега.

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Правителство, което повиши цената на бирата, неминуемо пада от власт.”

Ярослав Хашек, чешки писател, роден на 30 април преди 142 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.