ОЙГЕН ТАЙЗЕ, DW

Буча, Ирпен, Гостомел, Мариупол, Тростянец - все по-дълъг става списъкът на градовете и селата в Украйна, които символизират ужасите на агресивната война на Русия.

Мъже с вързани ръце, екзекутирани с изстрел в главата. Жени, застреляни само защото са се осмелили да излязат от мазетата. Училища и болници под въздушен обстрел. Безразборните убийства на цивилни граждани изглеждат характерни за руския подход в тази война. Социалните медии са пълни с разкази на очевидци и ужасяващи снимки.

Първо Хитлер, а сега и Путин

Едно от местата, на които руското варварство е оставило дълбоки следи, е Перемоха - село на около 50 км източно от Киев, по-малко известно в международен план от Мариупол или Буча. След едномесечната руска окупация то до голяма степен е разрушено и разграбено.

Перемоха страда не за първи път от агресията и насилието по време на война. Преди 1945 година селото носи името Ядливка. То е един от символите на жестокостта на нацистките окупатори. По време на Втората световна война те го опожаряват изцяло, за да накажат местното население за партизанската съпротива. След войната селото е изградено наново. Преименувано е на Перемоха, което на украински означава "победа".

Шест десетилетия по-късно имах възможността да работя в това село като студент - по един специален проект: в продължение на няколко години млади германци и украинци съвместно помагаха за възстановяването на училището в Перемоха по време на летни лагери. Този проект, който беше символ на помирението, повлия силно на живота ми. Съвместното осъзнаване на престъпленията на предишните поколения изграждат уникална основа за истински приятелства, за един общ поглед в бъдещето. 

Това е най-добрата гаранция, че жестокостите от миналото няма да се повторят.

Ще се помирим ли някога с руснаците?

Щастлив съм, че днес Германия и Украйна са приятели, че споделят общи ценности - като демокрация и свобода. Въпреки всички критики, които сега Киев отправя към Берлин, свързани с германските газови сделки с Русия и дългогодишната политика на умиротворение спрямо диктатора в Москва, Германия подкрепя Украйна в тази ужасна война. Било то като помага на бежанците или като доставя оръжия за самоотбрана.

Осем десетилетия след унищожителната германска война Украйна стана жертва на руската агресия. Подобно на германските окупатори от миналия век, и днешните завоеватели от Русия не изпитват грам състрадание към цивилното население.

За германците украинците са били "подчовеци". За съвременните руснаци украинците са смъртни врагове, които трябва да бъдат елиминирани. Защото според постимперските руски разбирания украинският стремеж към свобода и самоопределение представлява екзистенциална заплаха.

Омразата към "украинските предатели"

В главите на повечето руснаци тяхната изгубена империя никога не е преставала да съществува. И в този шокиращо изостанал начин на мислене прозападните настроения в Украйна представляват висша форма на предателство. Според независимия руски социологически център "Левада", над 80% от руснаците одобряват действията на руската армия в Украйна.

В едно сталинистко общество като това, което бе възродено от Владимир Путин, за "враговете на народа" е отредено възможно най-тежкото наказание. А украинците го знаят много добре - много преди тази война. Включително и в Перемоха. Само на 30 километра източно от селото малко преди началото на Втората световна война, хиляди украинци са систематично разстрелвани в една гора - без да им бъдат повдигнати обвинения. Те просто са били обявени за врагове от руския режим под ръководството на Сталин. Днес всички украинци, които не приветстват руските окупатори, са смятани за предатели и врагове.

Украинците могат само да спечелят

На фона на безразборните убийства и грабежи на руските окупатори успешната защита на Киев и други украински градове е вдъхновяваща. Западът дори за миг не трябва да се колебае относно подкрепата си за Украйна и не трябва да се плаши от евентуална нова ескалация, идваща от Москва. Защото победа на украинците срещу руския деспотизъм би била шанс за цяла Европа. Европа, която заставайки на страната на Украйна, в момента се преоткрива като общност на моралните ценности. И защото мирното бъдеще на Европа е заложено на карта. Само едно военно фиаско би могло да създаде пукнатини в руския култ към войната, култивиран от десетилетия. Години наред агресивната диктатура в Москва залага на масивна пропаганда, в резултат на която много руснаци са опиянени от представата за война.

Престъпният режим коварно извлича легитимността си от мита за съветската победа срещу нацистка Германия. И докато в своята ревизионистична лудост руснаците си въобразяват, че са непобедими, в Европа няма да има траен мир.

Защото докато ние в Европа научихме от Втората световна война, че подобни ужаси никога не трябва да се повтарят, в Русия мотото "ние можем да го направим отново" е изключително популярно. И тук става въпрос за нито по-малко, нито повече от завладяването на Берлин.

Перемоха означава "победа". Разрушеното село ще бъде възстановено отново след победата над руснаците. А дали новите поколения руснаци някой ден ще се замислят за съдбата на това село - така, както сториха  германците няколко десетилетия след Втората световна война? Отговорът на този въпрос зависи до голяма степен от това дали престъпният режим на Путин ще бъде заличен.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Само набожните и слабите се нуждаят от прелъстяване, като от лекарство.”

Анри Барбюс, френски писател, роден на 17 май преди 149 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора