АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ, DW

За карикатури са вкарвали и в затвора – съвременниците на съветския режим го помнят. Карикатурата открай време е могъщо оръжие, с което будните общества се борят срещу диктатори и автократи или срещу престъпна политика.

Те съществуват още от древността, но истинската политическа карикатура се заражда през 18 век във Великобритания. Наскоро жанрът се разшири с интернет-наследници - така наречените „мемета“ или „миймс“. Също както класическата карикатура, те си служат с метода на преувеличението, като преработват истински снимки, кадри, образи или графики. Целта е същата: да се осмее човек или явление. А средствата вече са достъпни за всекиго: милиарди образи в интернет, добри компютърни програми, криза след криза по света. Като добавиш и някое остроумно изречение – работата се окръгля.

Днешните мемета понякога остават анонимни – не само, защото използваният снимков материал може да е защитен с авторски права или пък заради масовото разпространяване в социалните мрежи. Не, днешната младежка култура е склонна към анонимност, а главното доказателство е прочутият стрийт-артист Банкси, чиито произведения също имат нещо общо с карикатурите и меметата.

Тъкмо при Банкси се вижда нещо типично и за днешните карикатури и мемета: във времена на кризи и несигурност хората бягат от страха и ужаса. И търсят упование в сатирата, в смеха. Точно това се случва в момента заради ужасяващата война в Украйна. Много от авторите на сатирични колажи днес окуражават света със съобщението, че Украйна ще се окаже костелив орех за руския автократ Путин.

Карикатуристът Тео Мудакис изобразява Русия като огромна мечка – класическата метафора за тази огромна страна. Метафора, която има руски корен, но е разпространена и по цял свят: мечката като голямо, могъщо, гневливо и крайно опасно същество. На карикатурата в канадския вестник „Торонто Стар“ същата тази могъща мечка е изгубила едната си лапа в украинския капан, а малкото човече, което я язди – тоест Путин – се тюхка: „Е това хич не го очаквах…“

Същото това дребно човече, стъпило върху планина от разрушения, тика под носа на истинския политически гигант Зеленски списък с изисквания. Така вижда нещата норвежкият карикатурист Мортен Морланд.

Светът вече гледа с лошо око на Русия. Ако образът на мечката все още е някак симпатичен, то превъплъщението на Русия в акула няма как да съдържа положително послание. Германската карикатуристка Надя Менце има простичко послание: руската акула навярно ще се справи с малката украинска рибка, но не и с цялото ято, което застава зад нея.

 

Путин стана за смях по цял свят с шестметровата маса, на която прие френския президент Макрон, германския канцлер Шолц и своите двама верни военноначалници. Всъщност този прийом е стар колкото света. Диктаторите открай време строят грандиозни дворци, арки, пиедестали и балюстради, които да „напомпат“ с внушителност собствените им дребни фигурки. Масата на Путин се появи, например, като пародийна реклама на голямата шведска мебелна къща ИКЕА.

Междувременно шведският мебелен гигант също обяви бойкот на руския пазар. Руските спортисти пък бяха изгонени от редица международни състезания. Но собственикът на дългата маса Владимир Путин все още се опитва да играе игрички със западни партньори: да се люшка на люлка или пък да играе федербал, както се вижда в долните две мемета.

 

Едно зловещо тълкуване на нелепата маса на Путин дава карикатуристът Танго Гао от Шанхай, който я представя като гигантски ковчег. Чии трупове са вътре – това се досещаме. Край ковчега в ролята на опечалени са се разположили Путин и неговите маршали.

 

 

Взе си белята с тази дълга маса Владимир Путин! Тя извика и спомените за неговите мъжкарски изяви като риболовец, пилот, снайперист – и като ездач. Във вицовете от съветско време често се повтаряше мотивът „Съветският слон – най-голям в света“. Това меме може съответно да се кръсти „Путиновият кон – най-дълъг в света“.

 

 На мъжкаря Путин са посветени още много карикатури. Следващата едва ли има нужда от тълкуване. На руския автократ може просто да му се припомни, че мъжете на неговата възраст обикновено компенсират по друг начин: купуват си спортни автомобили, яхти или частни самолети. Всъщност, Путин си има достатъчно от всичко това.

 

Нали знаете, че „Макдоналдс“ също напусна Русия? Една друга голяма верига за бързо хранене е вдъхновила стрийт-артиста Лоик Монк, който комбинира идеята от стар съветски военен плакат с грандоманските визии на Путин и самочувствието му на нов руски цар. Цар, ама „цар на смъртта“, репликира Монк.

 

 

Доколкото е известно, руският диктатор не притежава смартфон и не следи случващото се в интернет. Тъй че едва ли лично попада на лавината от смешки, подигравки, сарказъм и ирония, отприщена по цял свят. Но със сигурност си има съветници, които му докладват за нея. Те навярно са му показали и следващото меме, което има потенциал да го засегне най-сериозно. Самопровъзгласилият се борец за „руския свят“, за християнските ценности, за традиционното семейство (където мъжете бият жените си, както Русия иска да бие Украйна), за едно консервативно общество, където нямат място никакви гейове, „джендъри“ и разни многополови европейски лигльовци – тъкмо този човек е изобразен вижте как:

 

  • КНИГАТА

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

"Когато искаш да намериш жест, когато търсиш как да играеш на сцената, трябва само едно - да се вслушаш в музиката. Композиторът вече се е погрижил за това."

Мария Калас, оперна дива, родена на 2 декември преди 101 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин