ЕВГЕНИЙ ДАЙНОВ, DW

След седмица обяснителна паника, руската пропаганда почти призна украинското настъпление и руското отстъпление в Харковска област. Пропагандата обаче - особено в примитивния си вид, в който е упражнявана в Русия - задължително трябва да може да скрие лошата новина в голяма къделя от розов захарен памук. Тези дни се появи първият опит в тази посока: позорното бягство на руската армия е наречено "великий отход", в приблизителен превод - "великото изтегляне".

Сблъсъкът на цивилизациите

От първите часове на войната ние виждаме това, което тези дни наблюдаваме и на бойното поле. Сблъскват се две различни цивилизации. Едната, руско-съветската, е изградена върху лъжи, бутафория, насилие и пак лъжи. Другата, украинската, макар и тя инак деформирана в голяма степен, се разкрива като западно-демократична.

Очевидни са разликите в методите за информиране, използвани от двете страни. От първия ден украинците канят всички възможни световни медии, за да отразяват тяхната версия. Руснаците не канят такива медии в завладените от тях територии. От Украйна всекидневно извират десетки и стотици видеоматериали на очевидци и участници. От руска страна - почти нула, до тези дни, когато дисциплината рухна и отделни клипчета започнаха да се появяват.

Там, където руснаците успяха да завладеят територии, те моментално спуснаха онова, което Чърчил още през 1947 година нарича "Желязна завеса" - плътно информационно затъмнение, заменено с пропаганда. Украинците заложиха на друго - на максимална отвореност, целяща спечелването на "сърцата и умовете" на света.

"Сърцата" бяха спечелени в първите минути, тъй като Русия нападна Украйна без обявяването нито на война, нито на casus belli. И започна с бомбардировки на жилищни квартали. "Умовете" започнаха да проглеждат още от момента, в който украинският президент Зеленски заяви, че не иска от ЕС убежище, а оръжия.

Днес, половин година след избухването на войната, виждаме разликата между примитивна пропаганда от началото на 20-и век и борбата за сърцата и умовете със средствата на 21-ви век. Образът на много от замесените във войната руснаци е на дрипави и диви мародери, ценящи откраднатата пералня повече от човешкия живот. Образът на украинците, от друга страна, е не само на хора от 21-ви век, но е образ цветен, дори - искрящ. Войници, натоварени с целия си боекомплект, танцуват брейк не по-зле от Майкъл Джексън. Озвучават клиповете на настъплението си с AC/DC, Iron Maiden, Metallica. Спират джип, за да избутат от пътя заблуден таралеж (който руснаците биха смачкали, както мачкат своите си хора в паническото си бягство). Избухват в искрен смях, когато пред тях руски войник захвърля "калашника" в храстите и си тръгва, псувайки през рамо целия свят (нито го пленяват, нито му правят нещо - прекалено заети са да се смеят).

Всеки обитател на 21-ви век, като погледне украинците, си казва: "Това са моите хора…" Поглеждайки към руснаците - потръпва: "Тези от мрака на кой век нахлуха?"

Светът ще се запита: в какво да бъде преработена Русия?

Да се върнем към "великий отход". Малко хора знаят, че в белогвардейската митология така се нарича хаотичното отстъпление на адмирал Колчак, тръгнал от Сибир да завладява болшевишка Москва, но избутан обратно зад Урал от болшевиките. Месеци наред неговите войници и офицери на все по-малки групи и накрая сами се скитат из степите на Централна Азия, докато накрая не изчезват. Очевидно днешните кремълски пропагандатори не са запознати с тази история. Ако бяха, щяха да са наясно, че след "великий отход" няма "великая победа", а само унизителна и мъчителна смърт.

Между другото, в руския език "отход" има още едно значение: на производствен отпадък, който може да бъде използван за нещо полезно след преработка ("нефтяной отход"). Заета в своя "великий отход", Путинова Русия е на път да стане точно такъв "отход". Не след дълго пред световната общност ще застане въпросът: в какво и как да бъде преработена Русия, че да може да служи за нещо полезно?

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Все още обичам хората, които съм обичала, независимо че ги избягвам, когато ги срещна на улицата.”

Ума Търман, американска актриса, родена на 29 април преди 55 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.