СИЛВИЯ ПЕТРОВА, БНР
Заради войната на Русия в Украйна загинаха хиляди хора, а милиони бяха изселени. С придвижването си руските сили унищожават и части от украинското културно наследство – тактика, която често се използва по време на военни действия. В исторически план това се е случвало редица пъти, например през 70 г. сл. Хр., когато римски войници разрушават Йерусалимския храм. Наполеон пък бива обвиняван, че по време на похода си в Египет през 1799 г. е заповядал да стрелят с оръдия по сфинкса и така е разбит носа на статуята. Случаи от съвременната история са взривяването на огромните статуи на Буда в Бамян от талибаните в началото на този век, разрухата, оставена след „Ислямска държава“ в Сирия и Ирак и пропуска на американските военни в Багдад да опазят музеите, които бяха ограбени.
Сега, в стратегията на Владимир Путин също изглежда влиза намерението за смазване на украинската идентичност. Ирина Василкова – директор на програмата по културна дипломация в центъра за украинско изкуство в Лос Анджелис:
„Това е продължителен конфликт, който не започна на 24 февруари през нощта. Това посегателство продължава стотици години, още от царска Русия, а след това и по време на брутален, тираничен комунистически режим начело с Кремъл, който се опита да слее в едно 15-те съветски републики, всяка една от които има различна, автентична култура и исторически път. Руснаците винаги са се опитвали да присвоят нашата културна идентичност. Русия води война на няколко нива: въоръжена агресия, война на информацията и културна война.“
Конфликтът не възникна единствено заради намерението на Киев да се присъедини към НАТО и Европейския съюз, а и заради избора на културно самоопределение на украински народ. Това мнение подкрепя Евгений Березницкий – основател на културен фестивал в Киев и експертен съветник към украинското министерство на културата:
„От едната страна се твърди, че Путин иска да освободи наследството на славянската и руската култура. Но неговата армия всъщност разрушава музеи, забележителности и изкуство. Това само по себе си е противоречие и е объркващо. Понякога хората омаловажават ролята на културата, а според мен, от една страна, тя е ценно предимство, но от друга – опасно оръжие.“
Одеса преди войната
-------------------
Агенцията по култура на обединените нации излезе със становище, че е „сериозно загрижена“ от вероятността за унищожението на украинско изкуство и исторически паметници. Директорът на ЮНЕСКО Одре Азуле написа:
„Трябва да опазим културното наследство на Украйна, като свидетелство за миналото, но и като катализатор за мир и бъдещо сближаване, което международната общност има дълг да опази и съхрани.“
ЮНЕСКО работи с украинските власти, за да бъдат културните места и паметници белязани с отличителната емблема „Син щит“, която цели да се избегнат умишлени или неволни щети. Тя е създадена в Хага през 1954 г. по време на Конференцията за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт. Горчивина и тъга изпитва Ихор Кожан – генерален директор на националния музей за изкуства „Андрей Шептицки“ в Лвов при вида на празните стени в музея:
„Трябва да предадем всички тези колекции, всичко, на следващите поколения. Това е традиция и нещо вечно, както е вечен човешкият живот, така както един човек трябва да се грижи за ближния си и да не убива. В същото време ние защитаваме земята и културата си. Вероятно си струва да пожертваш живота си, за да защитиш вечността.“
Такъв пример има. Украинските власти съобщиха за опожарен от руски военни музей в градчето Иванков край Киев, в който са изгорели творби на обичаната украинска художничка Мария Примаченко, която е починала през 1997 г. и нейните картини не могат да бъдат възстановени. От нейното изкуство се е възхищавал Пабло Пикасо.
Британското издание „Таймс“ писа, че местен жител е влязъл в горящата сграда и е спасил няколко от картините. А украинският художник Воло Бевза и фотографката Виктория Пидуст, които преподават в университет в Берлин, е трябвало да открият своя изложба в Киев в деня на руското нахлуване – 24 февруари. В следствие на променилата се обстановка, сега Пидуст документира войната, а Бевза не рисува картини, а участва в изграждането на противотанкови заграждения:
„Основната цел на войната е да покаже, че няма украинска култура, че няма Украйна или украински художници. Ние сме срещу страха и идеята за заглушаване на украинската култура от Путин.“
А театър в западната част на Украйна беше превърнат в доброволческа кухня, където актьорите и персоналът приготвят храна за войниците и изселени заради боевете хора. Актрисата Ала Шкондина е извън светлината на прожекторите и на работното си място приготвя храна, която се изпраща към фронтовата линия:
„Съществува мисъл, че когато оръжията отекват, музите мълчат. Но ние не мълчим. Ние сме в задните редици. Занимаваме се с доброволчески труд, защото Украйна сега е в трудна ситуация.“
Тъжна ирония има в конфликта, погледнат от културен ъгъл, тъй като се оказва, че украинците защитават руски произведения на изкуството от руските нападения. Марина Филатова – директор на отдела за чуждестранно изкуство в музея в Харков:
„В нашите колекции разполагаме с над 25 000 произведения. Колекциите на Музея за изящни изкуства в Харков са едни от най-големите и най-ценните в Украйна. Имаме Дюрер, оригинални нидерландски графики, Репин, Семирадски, Поленов. Ирония на съдбата е, че трябва да спасяваме творбите на руски художници от собствената им нация. Това е просто варварство.“
В Украйна се намират седем обекта от Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Сред тях са катедралата от XI век „Св. София“ в Киев и историческият център в град Лвов. А в подложените на бомбардировки градове Харков и Чернигов се намират едни от най-големите колекции с произведения на изкуството в страната. В началото на март при руско нападение беше ударен и мемориалът на жертвите от Холокоста „Бабин Яр“. Джули Дешъпър – учен в научноизследователското звено за история на изкуството и архитектурата към института „Макс Планк“:
„Украинското културно наследство в момента е в риск, като е атакувано директно и умишлено. Вече имаме доказателства както за случайни вреди, така и за нанесени умишлени щети. Причина за това е отричането от страна на Путин на Украйна като държава и отричането на съществуването на украинска култура и културно наследство.“
А Мая Аша Макдоналд – специалист по история на изкуството и съветник по връщане на културни ценности, припомня:
„След анексирането на Крим през 2014 г. един милион артикула с археологическо значение са били изпратени в Москва. По някакъв начин те са свързани с руската история или империализъм. По време на настоящата инвазия се очаква Путин да стори същото и обекти, които по някакъв начин имат връзка с руската история, култура или имперско минало, да бъдат върнати в „майката родина“.“
Тази вечер далеч от Украйна - в Лос Анджелис, ще бъдат връчени американските награди за филмово изкуство "Оскар". Деликатен е начинът по който трибуната на шоубизнес събитията за разтуха като "Оскар"-ите може да се използва, за да бъде хвърлена светлина върху важни проблеми. Очаква се обаче темата за войната в Украйна да присъства в речите на звездите. Актрисата Ейми Шумър, която ще е една от водещите на събитието, е искала украинският президент Володимир Зеленски да се включи по време на церемонията. Идеята ѝ обаче е била отхвърлена от продуцентите.
"Наистина има натиск за една нощ хората да се почувстват като на почивка и да забравят лошото. Но мисля, че това е и страхотна възможност най-малкото да се коментират някои неща. Подготвила съм някои шеги, които акцентират на ситуацията, но се случват толкова много ужасни неща и ми е трудно да реша кои да изтъкна. Исках да намерим начин Зеленски да се включи по сателитна връзка или да направи запис предварително, защото много очи гледат "Оскар"-ите. Не ме е страх да го направя, но не аз продуцирам церемонията."
От незапомнени времена армии са плячкосвали с цел да се приберат у дома по-богати. Но това е било начин и за културно заличаване – част от тактиката за съкрушаване на чувството за принадлежност и идентичност. През VI в. пр. Хр. Сун Дзъ пише в трактата „Изкуството на войната“, че унищожаването на културното наследство на врага е вредна военна тактика, тъй като води до отмъщение и така за завоевателите става по-трудно да управляват победеното население. Джордж Оруел пък е казал, че който контролира миналото, контролира бъдещето, а който контролира настоящето, контролира миналото. Сега изглежда, че Путин се опитва да наложи властта си над миналото на Украйна, за да може да контролира бъдещето на тази страна.
Харков преди войната
-----------------