"От 24 февруари 2022 г. руската агресия и убийствената война срещу украинския народ ни върнаха в най-мрачните времена в европейската история. Десетки хиляди загинали, разрушени градове, милиони украински бежанци, скитащи из Европа. Как да реагираме като музей, как да покажем знак на солидарност с атакуваните, когато прякото сътрудничество с украински музеи в момента се оказва невъзможно и нашите собствени колекции не съдържат почти никакви предмети, свързани с тази страна?"

Това обяви Националният музей за история и изкуство в Люксембург.  От 29 април институцията подреди експозиция под надслов „Изнасилването на Европа”, съдържаща картини на руския художник Максим Кантор. Тя може да бъде разгледана до 16 октомври тази година, съобщи "The Art Newspaper".

Още преди войната ръководството на Националния музей на Люксембург е бил във връзка с Максим Кантор, известен като критик на режима на Путин. След войната художникът спонтанно е решил да покаже свои картини в малката европейска държава. Самият Кантор разказва , че картините му за "Изнасилването на Европа" са били събрани за шест седмици "при спешни условия". В изложбата са представени творби, създадени през тази година, като амбицията й е да "демаскира" руския режим и да събуди гражданите на Европа за опасностите, пред които като континент сме изправени от страна на Кремъл.

"Украйна е атакувана. Но и Европа е атакувана. Днес много се говори, че тази война може да счупи режима на Путин, но никой не говори откъде идва този режим. Никой не говори за това как се е вкоренил в нашия световен ред ", казва руският художникът пред "The Art Newspaper.

Кантор е роден през 1957 година в Москва. Получава образование в Московския държавен университет за печатно изкуство и е член на Руската художествена академия. През 1997 г. представлява Русия на биеналето във Венеция. Тогава получава предложение от режима на Путин да бъде руски държавен комисар по изкуствата, но не се възползва от съблазнително предложение и напуска страната. През 2016 г. Максим Кантор получава германски паспорт и заживява в Ил де Ре (Франция), Берлин и Оксфорд.

 

 

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Хората се делят на капиталисти и социалисти. И двете страни се нуждаят от пари. Разделя ги начинът, по който изкарват парите си. Ако капиталистът се нуждае от пари – работи усилено. Ако социалистът се нуждае от пари – напуска работа и дори подбужда другите да го направят.“

Виктор Суворов, съветски разузнавач и писател, роден на 20 април преди 78 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.