"От 24 февруари 2022 г. руската агресия и убийствената война срещу украинския народ ни върнаха в най-мрачните времена в европейската история. Десетки хиляди загинали, разрушени градове, милиони украински бежанци, скитащи из Европа. Как да реагираме като музей, как да покажем знак на солидарност с атакуваните, когато прякото сътрудничество с украински музеи в момента се оказва невъзможно и нашите собствени колекции не съдържат почти никакви предмети, свързани с тази страна?"

Това обяви Националният музей за история и изкуство в Люксембург.  От 29 април институцията подреди експозиция под надслов „Изнасилването на Европа”, съдържаща картини на руския художник Максим Кантор. Тя може да бъде разгледана до 16 октомври тази година, съобщи "The Art Newspaper".

Още преди войната ръководството на Националния музей на Люксембург е бил във връзка с Максим Кантор, известен като критик на режима на Путин. След войната художникът спонтанно е решил да покаже свои картини в малката европейска държава. Самият Кантор разказва , че картините му за "Изнасилването на Европа" са били събрани за шест седмици "при спешни условия". В изложбата са представени творби, създадени през тази година, като амбицията й е да "демаскира" руския режим и да събуди гражданите на Европа за опасностите, пред които като континент сме изправени от страна на Кремъл.

"Украйна е атакувана. Но и Европа е атакувана. Днес много се говори, че тази война може да счупи режима на Путин, но никой не говори откъде идва този режим. Никой не говори за това как се е вкоренил в нашия световен ред ", казва руският художникът пред "The Art Newspaper.

Кантор е роден през 1957 година в Москва. Получава образование в Московския държавен университет за печатно изкуство и е член на Руската художествена академия. През 1997 г. представлява Русия на биеналето във Венеция. Тогава получава предложение от режима на Путин да бъде руски държавен комисар по изкуствата, но не се възползва от съблазнително предложение и напуска страната. През 2016 г. Максим Кантор получава германски паспорт и заживява в Ил де Ре (Франция), Берлин и Оксфорд.

 

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

 

"Понякога онова, което не можем да задържим, променя завинаги начина, по който виждаме света."

Ан Карсън - носител на Нобелова награда за литература

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...