"От 24 февруари 2022 г. руската агресия и убийствената война срещу украинския народ ни върнаха в най-мрачните времена в европейската история. Десетки хиляди загинали, разрушени градове, милиони украински бежанци, скитащи из Европа. Как да реагираме като музей, как да покажем знак на солидарност с атакуваните, когато прякото сътрудничество с украински музеи в момента се оказва невъзможно и нашите собствени колекции не съдържат почти никакви предмети, свързани с тази страна?"

Това обяви Националният музей за история и изкуство в Люксембург.  От 29 април институцията подреди експозиция под надслов „Изнасилването на Европа”, съдържаща картини на руския художник Максим Кантор. Тя може да бъде разгледана до 16 октомври тази година, съобщи "The Art Newspaper".

Още преди войната ръководството на Националния музей на Люксембург е бил във връзка с Максим Кантор, известен като критик на режима на Путин. След войната художникът спонтанно е решил да покаже свои картини в малката европейска държава. Самият Кантор разказва , че картините му за "Изнасилването на Европа" са били събрани за шест седмици "при спешни условия". В изложбата са представени творби, създадени през тази година, като амбицията й е да "демаскира" руския режим и да събуди гражданите на Европа за опасностите, пред които като континент сме изправени от страна на Кремъл.

"Украйна е атакувана. Но и Европа е атакувана. Днес много се говори, че тази война може да счупи режима на Путин, но никой не говори откъде идва този режим. Никой не говори за това как се е вкоренил в нашия световен ред ", казва руският художникът пред "The Art Newspaper.

Кантор е роден през 1957 година в Москва. Получава образование в Московския държавен университет за печатно изкуство и е член на Руската художествена академия. През 1997 г. представлява Русия на биеналето във Венеция. Тогава получава предложение от режима на Путин да бъде руски държавен комисар по изкуствата, но не се възползва от съблазнително предложение и напуска страната. През 2016 г. Максим Кантор получава германски паспорт и заживява в Ил де Ре (Франция), Берлин и Оксфорд.

 

 

  • ВОЙНАТА

    Четири години от онзи февруари. Поклон пред Украйна!

     "Е, днес се навършват четири години след онази „една седмица“, в която Русия щеше да „свърши с Украйна“. Четири години, през които станахме свидетели – всички станахме свидетели, дори онези, които и до днес не искат да го признаят – на появата в нашия съвременен свят на един невероятен, буквално умоневместимо героичен народ..." - Калин Янакиев

„Душите са свити от публичните грехове, всеки стои на пост като птица в клетката си.“

Георгиос Сеферис, гръцки поет, роден на 13 март преди 126 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Едно впечатляващо изследване за българската литературна класика в киното

 

„Българската литературна класика във филмовото изкуство“ е стойностна, качествена и респектираща книга – явление в нашето съпоставително изкуствознание

 

Оръжие срещу неинтелигентността (ревю)

 

„Фотий Философът" от Смилен Марков - по-тънка от косъм, по-здрава от диамант: нишката на православната спекулативна теология...

„Брънч за начинаещи“ – с усмивка и благодарност (ревю)

 

По всичко личи, че публиката у нас е зажадняла за положителни емоции и добро настроение, което гарантира големия успех на филма на Яна Титова.