ТЕОДОРА БЪРЗАКОВА, "Свободна Европа"

5 секунди продължи един от най-запомнящите се протести срещу руската инвазия в Украйна.

5 секунди, които имат редкия шанс да достигнат до онези руснаци, които не вярват, че войната е война.

5 секунди, заради които Марина Овсянникова загуби свободата си.

На 14 март по време на централната емисия новини на руския държавен "Първи канал" в студиото нахлува жена с антивоенен плакат. Тя го държи вдигнат зад водещата, викайки „Спрете войната! Не на войната“. Веднага живото излъчване от студиото е прекъснато с репортаж на запис, а неканената гостенка е отстранена.

В изявление, публикувано от държавната информационна агенция ТАСС малко по-късно, "Първи канал" казва, че "се е случил инцидент с непозната жена в кадър. Извършва се вътрешна проверка."

Още същата вечер тя е идентифицирана като руската журналистка Марина Овсянникова, която от години работи като редактор в телевизията. В интернет се появява и предварително записано от нея видео обръщение, в което тя се обявява против войната в Украйна.

„Това, което се случва в момента в Украйна, е престъпление и Русия е агресорът. Отговорността за агресията е само на един човек. Този човек е Владимир Путин“, казва тя.

Във видеото Овсянникова е облечена елегантно – с черни блуза и сако, косата й е прибрана, а гримът е стилен. Носи колие в синьо и жълто – цветовете на украинското знаме.

„Моят баща е украинец, а майка ми е рускиня. Те никога не са били врагове. За съжаление, през последните години аз работих за „Първи канал“. Аз продуцирах пропагандата на Кремъл. Сега аз дълбоко се срамувам от всичко това. Срамувам се, че позволих лъжи да се говорят по телевизията. Срам ме е, че позволявах да бъдат зомбирани руснаци“.

Съдържанието, което се излъчва по държавните медии като „Първи канал“ в Русия, е стриктно контролирано от властите. Независимите медии в страната бяха затворени, изгонени, глобявани и премахнати от ефира в годините, предшестващи нахлуването на руската армия в Украйна.

На журналистите е забранено да наричат инвазията „война“, а само „специална военна операция“. В „Първи канал“ се разпространява кремълската версия, че Русия нападна суверенна Украйна, за да я „демилитаризира“ и „денацифицира“. Тези обяснения за случващото се бяха отхвърлени от международната общност като неоснователни причини за започването на война, при която загиват стотици хора и от двете страни, а над 2 милиона са принудени да напуснат домовете си.

„Не на войната. Спрете войната. Не вярвайте на пропагандата. Те ви лъжат. Руснаци срещу войната.“

Това пише на плаката, който държи Марина Овсянникова. Така тя може би стана първият руски журналист, който вкарва думата „война“ в националния ефир. И може би е първата, която достига до някои от онези руснаци, които гледат държавните канали и не смятат, че Русия води война срещу Украйна.

Цензурата работи до такава степен, че по-късно същата вечер телевизиите са принудени да размажат написаното на плаката, когато съобщават за „инцидента“.

Овсянникова е задържана веднага и никой не знае къде точно прекарва нощта. Още на следващия ден срещу нея е повдигнато обвинение. Тя се изправи пред съда още във вторник и се очаква да получи строго наказание за неразрешения си протест.

Едва ли журналистката не знае какво очаква всеки, дръзнал да се противопостави на Кремъл. През последните седмици хиляди руснаци бяха арестувани заради участието си в антивоенни протести в цяла Русия. По думите й обаче въпреки риска, който поема, тя не е можела повече да седи безучастно.

„Ние просто мълчаливо наблюдаваме този античовешки режим. И сега целият свят се отвърна от нас и следващите 10 поколения няма да могат да се изчистят от срама на тази братоубийствена война“, казва тя.

Видеото й завършва с призив към всички нейни сънародници.

„Само ние имаме силата да спрем цялата тази лудост. Отидете на протестите. Не се страхувайте от нищо. Те не могат да затворят всички ни.“

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Писателят, ако е човек на изкуството, признава неща, за които другите нямат смелост.“

Елия Казан, американски режисьор и писател, роден на 7 септември преди 117 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.

Свободата на изразяване (ревю)

 

Романът на Ванцети Василев „Всичко е джаз“ се чете на един дъх. Писан с перо, потопено в болката и радостта на най-съкровените преживявания на автора...

Единствената писателска грешка (ревю)

 

„Позиции 2020“ – Уелбек срещу Сартр, политиката и самия себе си