НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, nslatinski.org

Не съм военен специалист, но следя всичко, което се случва във войната на рашизма с Украйна.

И се чудя на Запада – колко е щедър! Една държава дава 5 бронирани машини, друга – 10 гаубици, трета (и то Великобритания) – цели 15 танка!

Това печална шега ли е? Какви са тези трохи?

Да отделиш за Украйна 0.0001% от общото си (на Запада) въоръжение, техника, ракети и боеприпаси. Да подпомогнеш дори не един полк, даже не 1 батальон, а едва 1 рота и още по-малко – 1 взвод!?

Украйна има нужда от 900 танка.

От 700 бронирани машини.

От 500 бойни вертолети.

От 300 артилерийски системи.

От 100 самолети-изтребители.

Украйна се бие не само за себе си. Бие се за Европа. Бие се за Запада. Бие се за Света!

Може ли демократичният Запад да е по-туткав и по-пипкав, по-малко солидарен и по-малко подпомагащ в доставките на въоръжения и техника за Украйна, отколкото са абсурдно недемократичните държави от оста на Злото – Иран, Северна Корея, Беларус по отношение на Рашистан????

Единствената утеха е, че:

  • след като се задейства западната бюрократична машина,
  • след като се преодолеят западните илюзорни предпочитания за дълга и абсолютно изтощаваща Рашистан война,
  • след като се опомнят и освестят западните политици,
  • след като се пробуди западният инстинкт за самосъхранение,
  • снабдяването на Украйна със западно въоръжение и техника ще потече като пълноводна река – със смайваща света и смазваща Рашистан сила.

А дотогава?

Дотогава украинци ще загиват на бойните полета и под рашистките бомбардировки на градове и села.

Дотогава украинците ще бъдат с часове без ток, без осветление, без отопление, без вода...

О, спи ли Западът? О, Западът не види ли?

 

„Три неща е трудно да спреш да вършиш, веднъж започнал:

-  да ядеш нещо вкусно

-  да беседваш с приятел, върнал се от поход

-  да се чешеш там, където те сърби”

Козма Прутков, руски измислен писател, роден на 11 април преди 222 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...