ТАТЯНА КРИСТИ, фейсбук

Служебното правителство на президента направи всичко възможно украинските бежанци да напускат България с десетки хиляди. Ужасени от непредвидимостта на управляващите по отношение на тяхната съдба, тези изстрадали хора продължават да се изнасят от страната ни като бежанци не само от Украйна, но и като бежанци от България. Необясними са причините това служебно правителство да направи живота на тези хора непоносим. България получава европейски фондове не по-малко от другите европейски държави –на пропорционален принцип. Какво се случи, че уж „парите свършиха“, а в съседна Румъния не са! 

През последни месеци се наблюдава бягство на украинците към северната ни съседка. Там тези хора получават веднага жилище. Там също има бази, в които ги настаняват  за неопределено време и където ги хранят по три пъти на ден! Особено в района на Мамая – също на морето! За повечето обаче е въведена така наречената мярка – 20/50 – за хората настанени на квартири. 

Румънското правителство плаща на хазяите 50 леи на ден, а хазяите дават 20 леи от тях на настанените в жилищата им бежанци за храна. Това се равнява на около 600 евро на месец, всеки месец! Това позволява на бежанците да стъпят на крака и да си търсят работа.

Но това, което е най-впечатляващото е прекрасната интеграционна политика на румънското правителството спрямо украинците – те искат тяхната работна ръка, те ги искат в Румъния! Няма никакви проблеми децата веднага да бъдат настанени в училища и детски градини. В училищата има специални класове и смени за украинските деца – където работи бърза интеграция с език и специални програми – само за тях! В България тези хора минават през деветте кръга на ада, за да могат да  намерят училище за децата си и особено градини. Да не говорим за личен лекар! 

Защо съседна Румъния успява, а България е тотален провал?! Всъщност, неадекватността на правителството е повдигнало много притеснения в ООН. ЮНИЦЕФ в момента обучава украинци в България как да лобират пред парламента и как да си търсят правата у нас, защото по отношение към тях държавата е показала не едно нарушение на човешките им права – отказ от медицинско обслужване, отказ от образование, отказ от ХРАНА, и отказ от настаняване! 

България пропусна една великолепна възможност да  обогати трудовия си пазар – при положение, че всички реват с крокодилски сълзи как населението й се топи необратимо... 

Всичко това е много тъжно. Бежанската криза показа колко некадърни, бездушни и зависими от Путин хора, управляват България. Срамът остава за нас! Защото всеки ден украинци ме питат – „Защо в България е така, a в Румъния е съвсем по друг начин?! Нашите култури са по-близки, езикът ни, традициите ни...Ние избрахме в началото да дойдем в България именно заради това,  а вие се отнасяте с нас по-зле от румънците...“

Фондация  "Открито сърце" искаше да занесе коледни подаръчета  за  украинските деца по хотелите, днес разбираме, че  голям брой майки с деца панически напускат България за Румъния. Изморени са от несигурността и ги е страх за бъдещето им у нас, защото те много внимателно следят кой управлява страната ни. И всеки втори ми казва – „Вие имате правителство на путинисти, мястото ни е в по-свободна държава.“ И напускат. 

А прословутото българското гостоприемство и хуманност към хората бягащи от война, и легендата за спасяването на евреите, останаха в историята – историята преди съветската диктатура да превземе страната през 1944 г.  А наместниците й и досега са във властта!  И заради тях и ние, свободните граждани, носим срамното им петно пред света!

„Винаги имам проблеми с медиите. Особоно когато им казвам, че искам да живея без трите „П“ – политици, преса, папа.“

Карлос Сантана, виртуозен китарист, роден на 20 юли преди 77 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поглед назад: меланхолията, която ни влюби в „Изгубени в превода“ на София Копола

 Филмът оставя ярка следа както в съзнанието на зрителите, така и в историята на киното от първото десетилетие на 21-ви век...

Възкръсва ли  американският уестърн?

 

Най-амбициозният проект на Кевин Костнър - „Хоризонт“, е вече факт

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...