ИВАН ПРЕОБРАЖЕНСКИЙ, DW

Русия и Беларус не фигурират в списъка със страните, на които могат да бъдат продадени правата за излъчване на следващите Олимпийски игри. Сходни проблеми възникнаха и с излъчването на Английската висша лига и с мачовете под егидата на УЕФА. Кината се готвят да затворят, а по телевизията започна излъчването на ирански филми и сериали. Може ли да се стигне дотам, че в сферата на масовата култура Русия да се окаже в още по-голяма изолация от Съветския съюз?

Обратно към СССР

Към края на перестройката, но още преди разпада на Съветския съюз, в страната масово започнаха да се откриват видеосалони. Тогава никой не е бил наясно нито с авторските права, нито с това, че нелегалните масови прожекции на игрални и анимационни филми без съгласието на притежателя на правата се нарича "пиратство". Хората си плащали билетчето и гледали холивудските суперпродукции, които не са можели да се видят нито по телевизията, нито в обикновените кина.

Съветското законодателство било организирано така, че чуждестранните авторски права не се съблюдавали. Всякакви книги просто се взимали, превеждали и издавали. Чуждестранният автор би могъл да се смята за щастливец, ако изобщо му искали съгласието, да не говорим за изплащането на хонорар. Правата за излъчване на чуждестранните филми в съветските кина, както и тези за предаване на международните спортни събития обаче се придобивали чинно. А и на никого и през ум не би му минало да откаже тази възможност на Съветския съюз.

По-късно в демократична Русия законите за авторските права са приведени в съответствие с международната практика. В руското интернет-пространство обаче пиратството продължава да процъфтява - мрежата ВКонтакте става една от най-големите платформи за почти свободен обмен на нелегално съдържание. Същевременно новоизлезлите в Ню Йорк филми тутакси се появяват и в московските кина. А това легално съдържание създава цяла развлекателна инфраструктура с оборот, възлизащ на милиарди. Дори и все по-строгата путинова цензура, в рамките на която на определени филми така и не се издаваха разрешения за излъчване, не успява да попречи.

Да идеш в Казахстан да гледаш Джеймс Бонд

След руското нападение срещу Украйна, започнало на 24 февруари 2022, изведнъж всичко се промени. Излъчването на чуждестранни филми на територията на Русия практически спря. Тъй като те така или иначе са собственост на големи корпорации, отказващи да сътрудничат с държавата агресор. Освен това икономическата политика на руските власти за поддържане на конвертируемостта на рублата не позволяваше на чуждестранния бизнес да изнася от страната получените печалби нормално.

Руснаците реагираха по различен начин. Някои гордо се похвалиха в социалните мрежи, че са отишли в Казахстан, за да гледа там новия филм за Джеймс Бонд, други започнаха да оррганизират нелегални прожекции. Собствениците на кината се обърнаха към властите с молбата за финансова помощ, но така и не я получиха в достатъчна степен и сега заплашват да закрият от една до две трети от съществуващите кина. Бизнесът им очевидно е на ръба да рухне.

В същото време Русия е заплашена от изключване от излъчването на Олимпийските игри, в които руският отбор отдавна не участва под националния флаг заради допинговия скандал. От екраните на руските телевизори постепенно си отива английската Висша лига заедно с чуждестранните телевизионни канали. Киното няма да се върне. Стивън Кинг, Джоан Роулинг и десетки други автори са си възвърнали правата за издаване и превод от руските издателства или най-малкото са прекратили сътрудничеството си с тях.

Пиратите - това сме ние!

Русия всъщност има избор - да мине от продукцията на враждебния Холивуд към дружеския Боливуд или към иранските сериали. Книги също могат да продължат да се издават - тези, за които авторски права няма. Но това е временно решение. Какво да се гледа в спортните барове? Какво да се излъчва в кината, че да има и печалба? А актуалните бестселъри?

Най-вероятният вариант е връщането към края на 1980-те. Кината, които останат, ще започнат да разширяват практиката на излъчване на нелегални копия. Книгите в началото ще се допечатват, след което просто ще започнат да се издават като в СССР - със записване на авторските права на издателството или на преводача. Или пък на чуждестранните автори ще се изпращат хонорари по "уведомителен ред" - без тяхното съгласие да е получено.

Най-важното е, че отново ще рукне пиратското съдържание, което да замести Netflix. Отново ще започнат да процъфтяват пазарите на нелицензирани компютърни програми. И тогава към репутацията на страна агресор ще се прибави още една, от която Русия дълго няма да може да се отърве и след Путин - репутацията на "пиратска" република.

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Злодеите могат да бъдат унищожени, но нищо не може да се направи с добрите хора, които са упорити в заблудите си.“

Артър Кларк, английски фантаст, роден на 16 декември преди 108 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков