НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, nslatinski.org

Има достатъчно много информация за хода на войната на рашистите срещу Украйна, така че на мен, седейки си на топло и на тихо пред лаптопа, ми е трудно да добавя нещо съществено, да кажа нещо, което да не се знае от онези, които се интересуват от тази абсурдна, жестока, грозно несправедлива и абсолютно непредизвикана война.

При все това ще споделя следните четири свои разсъждения.

Първо, след като претърпяха тежки поражения, рашистите взеха курс на протакане на войната – само и само тя да продължи колкото се може по-дълго, така че да нанесе колкото се може повече щети на Украйна, да омръзне на Запада и особено на Европа, за да придаде сила на гласовете на онези, които искат войната да спре и да се реши както се били решавали (почти) всички въоръжени конфликти с висока интензивност – чрез преговори.

Макар че всъщност това рядко се е случвало в човешката история, а преговорите са били свързани с мира след войната, когато едната страна е удържала победа в нея.

Представяте ли си европейското обществено мнение да бе надигнало вой през 1944 и началото на 1945 г. с искане Сталин и Хитлер да вземат най-после да седнат на масата на преговорите и да се разберат...

Второ, в сегашната фаза на войната вече с огромна сила и неподозирани мащаби се води тежка, кръвопролитна битка между количеството и качеството.

Рашистите имат голямо преимущество в количеството – както с неизчерпаемите ресурси от пушечно месо при перманентната моГилизация (след като професионалната им армия, т.е. качествената страна на тяхната военна мощ бе разбита и практически престана да съществува); така и с обхвата на далекобойните си въоръжения, чрез които могат и далеч от линията на фронта да удрят украинските градове без прицелване, а просто със стреляне на напосоки, надявайки се все нещо да долети докъдето трябва, пък като долети, да удари каквото се получи.

За жалост, Западът не прави дори необходимото (не говоря за достатъчното), за да може Украйна да намали значителното превъзходство на рашистите в далекобойните въоръжения.

Украйна превъзхожда с качеството – на професионализма, на стратегията, на оперативното изкуство и на тактическото водене на боевете. Украйна воюва по мрежово-центричен начин, присъщ на 21 век, Русия воюва по вечния руски принцип – „с число, а не с умение“ и по максимата „сила есть, ума не надо“, с други думи така, както е воювала през 18, 19 и 20 век.

Откъм засилващото се нарастване на количеството, което рашистите вкарват в бойните действия, войната им придобива тотален характер. Те са като разбесняла се мутра, която удря с бухалката както и където й падне – чупи, троши, разбива, смазва и пет пари не дава какво причинява и кому го причинява. Рашистите повече не се стремят да превземат нови територии, те са концентрирали усилията си в удържане на вече превзетото. В него те унищожават, съсипват, опожаряват, разрушават всичко, което им се навира в очите – някаква неистова злоба и отмъстителност дори към това, което са завладяли, само защото е било украинско.

Трето, през последните два месеца най-характерното в бойните действия вероятно е рязкото нарастване на човешките жертви, давани, ще го кажа условно, на бойното поле. Условно, защото едва ли може да се говори толкова за някакво бойно поле. Броят на загиналите или на раняваните така, че да бъдат завинаги извадени от строя, расте стремително и при двете страни. Вероятно пропорцията е 5:3 (на петима рашисти се падат трима украинци). Би могло за простота да кажем, че е 2:1. На двама извадени от строя руснаци се пада един украинец. Съотношението е респектиращо, но драмата е по-голяма за украинците по две причини поне – първата е, че техните човешки ресурси са ограничени в сравнение с колосалния резервоар, както казах, от пушечно месо при рашистите (особено при т.нар. „чуркизация“ на рашистката война – хвърлянето на заколение на безброй лица с неруски физиономии). Впрочем, приблизително такова е съотношението и при излязлата от строя завинаги бойна техника.

Четвърто, проведоха се различни самити и високопредставени срещи на Запада, на тях бяха изказани и изречени потоци от думи с категорична подкрепа за Украйна. Изводът, който аз, обаче, правя, си е същият, който направих и преди тези самити и високопредставени срещи на Запада – невероятните победи на украинците в цяла поредица от сражения шокираха западните лидери или поне значителна част от тях и в тях нещо се пречупи, те изпаднаха в ступор и стрес. Тези победи абсолютно не съответстват на скритото (все още под повърхността желание на значителна част от западните лидери – да наложат принудителни преговори за мир (при които се предполага, че Украйна трябва да се смири с редица териториални щети) и да се даде шанс на Кремълския Злодей да съхрани лицето си.

Каквито и фанфари да звучаха на въпросните самити и високопредставени срещи на Запада, за мен е не само очевидно, а очевадно, че към днешна дата категоричните думи за подкрепа на Украйна се разминават драстично, а заради моята съпричастност с Украйна, ще кажа, че те се разминават трагично с делата.

 

07.12.2022 г.

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

"Мразя съветите, независимо че ги давам. Мразя и даването на съвети, защото никой не ги иска."

Джак Никълсън, американски актьор, режисьор и продуцент, роден на 22 април преди 87 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Камъните на Сизиф

Няколко са основните стълбове на „Камъчета под езика“: владеене на пластиката – в портретите на Георги Мишев, Петър Алипиев, Константин Павлов, Никола Инджов например с рядко срещаното умение да предаде психическото чрез физическото; литературно-критическият анализ – за Марко Ганчев, Първан Стефанов, Атанас Далчев...

Защо обичаме лошото време

 

Привидно семпъл, камерен, скромен, но така въздействащ! Заслугата е безспорно на Яна Лекарска

Книга за малките големи неща

Клер Киган е един от силните гласове на съвременната ирландска литература с вече няколко отличия зад гърба си