DW

Какво мислят руските интелектуалци за бъдещето на страната си? Писателят Виктор Ерофеев е загубил всякаква надежда. А психологът Леонид Гозман предупреждава, че твърде много руснаци си остават с авторитарен мироглед. Тук обобщаваме мненията им.

Културата и науката, на които Русия дължи своето съществуване, са се "срутили", а "човешкият потенциал е изчерпан". Това казва известният руски писател Виктор Ерофеев в интервю за "Новая газета Европа", цитирано тези дни и от германския "Байеришер Рундфунк". Според интелектуалеца е цяло чудо, че Русия е успяла да оцелее толкова дълго. Това се дължи на нейната "инертност", обяснява Ерофеев и добавя, че не очаква нищо добро от бъдещето, дори и след Путин: "В Русия не може да има демокрация. Там никога не е имало демокрация, никога. След 1905 г. имаше малко демокрация, но нищо не се получи."

"Русия е мъртва. Това е труп."

Ерофеев е син на бивш съветски културен аташе в Париж, преводач на съчиненията на Сталин и един от най-известните съвременни руски писатели. Автор е на романи и есета като "Страшният съд", "Добрият Сталин" и "Руският апокалипсис". "Според мен сега Русия вече наистина е мъртва. Това е труп", казва писателят и признава, че е загубил цялата си вяра в бъдещето на своята родина.

Попитан дали в началото на 1990-те години в страната все пак не е имало условия за възникването на демокрация, авторът отговаря:

"Това беше либерална империя, нямаше истинска демокрация. Имаше либерален цар Горбачов, после Елцин - преди войната с Чеченя. Елцин също не беше европеец. Познавах добре Горбачов. Не можехме да кажем, че сме приятели, но общувахме приятелски. Той беше много приятен, малко наивен и идеалистичен човек. Но когато се пенсионира, призна, че не разбира много неща."

"Путин нападна Украйна от скука"

Ерофеев смята, че руският президент Владимир Путин е нападнал Украйна от "скука". "Погледнете отегчената му физиономия. Разгледах цяла колекция от негови снимки и осъзнах, че той оживява само когато държи оръжие в ръка. Тогава очите му светват, изглежда щастлив. Малко и когато е на кон, но не чак толкова", казва Ерофеев и добавя, че Путин е разчитал на манталитета на своите сънародници, който "наистина е отчасти робски".

Друг руски интелектуалец, психологът и дисидент Леонид Гозман, също е скептичен за бъдещето на страната след евентуален край на режима на Путин - заради онези милиони руски избиратели, които според него при всички случаи биха подкрепили диктатура.

"Става дума за хора, които са убедени, че Крим ни принадлежи и че Западът, воден от САЩ, иска нашата смърт и затова ни принуждава да се защитаваме", казва Гозман и продължава: "Това не са някакви престъпници, които трябва да бъдат наказани, а съвсем обикновени хора, които поради неособено висок интелект, лошо образование, пасивност, зависимост, живот в изтощена информационна среда са си създали една толкова неадекватна представа за света. И техният светоглед няма да се промени автоматично и кардинално само защото лъжите и омразата вече не се изливат от екраните. Не бива да се подценява силата на вярата в тоталитарните фантоми."

Драконът, Пушкин и балонът

Според Гозман либералната опозиция в Русия се е провалила да осъществи контакт именно с онези избиратели, които се нуждаят от "дракон" на върха на властта. "Дори и демократични страни се сблъскват с копнежите на някои свои граждани по диктатура и ограничаване на свободата. Тръмп, Льо Пен, "Алтернатива за Германия" и много други не се появиха от нищото", казва Гозман и изброява и други пропуски на противниците на руския режим. Според него те нямат конкретна представа за бъдещето на страната, недостатъчно емоционални са, държат се високомерно и арогантно и пребивават предимно в собствените си "балони", които погрешно смятат за "представителни", казва психологът.

Преклонението към властта в Русия има дълбоки корени. Като показателен пример се посочва един сюжет от лекциите по история на славянската литература на полския писател и публицист Адам Мицкевич (1798-1855), в които той разказва за метаморфозата на някога непокорния и бунтарски настроен руски поет Александър Пушкин. Твърди се, че след аудиенция при царя интелектуалецът бил толкова очарован от неговата личност, че се отказал от всякакви идеи за революция:

"Той казал на чуждестранните си приятели (защото пред руснаците не смеел да го признае), че след разговора с царя за него било просто невъзможно да остане негов противник".

Анархията след тиранията

Американският политолог Робърт Д. Каплан предупреждава на свой ред за проблемите, които възникват след края на тоталитарните режими. В свой анализ Каплан между другото пише:

"Дори когато демокрацията успява, тя не се ражда за една нощ - не и в държави без истински традиции в това отношение. Често следват години на сътресения. В Русия годините след разпадането на Съветския съюз са време на избуяваща престъпност, икономически хаос и зле осъществени реформи, в резултат от което около 70% от руснаците са живели на или под прага на бедността. Именно от този водовъртеж на нефункционираща демокрация в крайна сметка се появи Путин", коментира Каплан и предупреждава:

"Колкото по-разрушителна е била една тирания, толкова по-голяма е анархията след това."

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Библио-сарайският синдром

    В България проруската Пета колона е проникнала масово в парламента, правителството, президентството (особено!) и в съдебната система. Ние сме единствената страна в ЕС и НАТО, начело на която стои отявлен прорашистки държавен глава

„Особено хубава е душата на нашия народ, в която са изразени: човечност, свенливост и трудолюбие – елементи, които през вековете запазиха племето ни от гибел

Владимир Димитров – Майстора, художник, роден на 1 февруари преди 141 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поетът Кирил Кадийски - блъф и метафори

 

Поетическият език в творбите му често достига, а и преминава оттатък напрегнатата граница на допустимото или по-скоро на приетото по „канона”, за художествено

Двете тела на императрицата: „Корсаж“ 

 

Образът на Сиси е неравен: тя живее с травмите си вече десетилетия – смъртта на дъщеря й се появява само под формата на обвинение от страна на императора

Филмът "Ботев": номерът не мина

 

Обществото се почувства засегнато, заваляха критики. Но хубавото на филма „Ботев“ е реакцията срещу него. Тя показва, че българската аудитория вече ясно различава пропагандата от изкуството в подходите към историята