ОГНЯН СТЕФАНОВ, "Фрог нюз"

Не е редно данъкоплатците да плащат на Петър Волгин, а той да ги залива с водопад от путинска пропаганда. Имало хора, които го харесват? Да напусне тогава БНР, да създаде частно радио - „Говорит Путин“, например, - и да кани там Боян Чуков, Валентин Вацев, Славчо Велков, Васил Василев, Захари Захариев и подобни на тях. Да осигури финансиране на екипа, както правят частните медии по света и у нас.

Трудно е (ние знаем, той не знае), но така е честно. Може Кремъл, чрез посланик Митрофанова, да му удари едно рамо. А може да стане част от корпорацията „Национална Медийна Група“ на милиардера и личен приятел на Путин Юрий Ковалчук, оглавявана от от сърдечната тръпка на руския президент Алина Кабаева. Кой знае.  

Волгин има право да харесва Путин и режима му. Чувал съм, че баща му е с руско потекло, може и това да играе някаква роля... Не е толкова важно. Но е важно, когато адски много държиш да изповядваш лична позиция, да излезеш на пазара, защото е много некрасиво да ти плащат българите, а ти  да обслужваш руските интереси. Освен това защитата на агресор не е алтернативна позиция или друга гледна точка, а подкрепа за агресора.

Не вярвам Петър Волгин да е истински завладян от кремълските опорки и да се възхищава на денацификацията на цял един народ. Не допускам също да е зависим от руско финансиране.

Но е влюбен в себе си до патологичност. Това понякога замъглява здравия разум в щурма към известността. Нарцисизмът е болестно състояние, комплекс за малоценност. Мнозина са“пациенти“ на този синдром, но не всички имат достъп до публична изява. А тя е голям катализатор.

Волгин не иска просто известност – иска признание. Всеки момент ще чуем от него: „Удрят свободното слово!“. Това е подходящ начин да спечели съчувствие, защита и последователи. Поразените от нарцисизма ненавиждат тези, които не ги харесват и презират онези, които им се възхищават. Нарича се манипулация и Волгин я владее. Поне към склонните да се поддадат.

Свидетели сме на вътрешна борба, която напира да избие в мощна заря – триумф на надмощие и влияние над публиката. До Путин има скупчени дузина такива, които копнеят чрез неговото внимание да произведат собствена светлина. Малки Путинчета с големи амбиции.

Обслужвайки пропутинската пропаганда той заприличва на нейните създатели. Това е неизбежно. Което по някакъв начин е полезно. Оставайки в БНР, защото точно това ще стане, с всяка своя изява ще допълва портрета на кремълското присъствие у нас, както и този на националното радио. С цветовете на Врубел от поредицата „Демони“…

Затова всеки, който има глава на раменете, да я използва…

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Писателят, ако е човек на изкуството, признава неща, за които другите нямат смелост.“

Елия Казан, американски режисьор и писател, роден на 7 септември преди 117 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.

Свободата на изразяване (ревю)

 

Романът на Ванцети Василев „Всичко е джаз“ се чете на един дъх. Писан с перо, потопено в болката и радостта на най-съкровените преживявания на автора...

Единствената писателска грешка (ревю)

 

„Позиции 2020“ – Уелбек срещу Сартр, политиката и самия себе си