Световноизвестният хореограф написа отворено писмо до руския президент. Причината е, че троловете на Путин са блокирали платформата "Истинската Русия", която събира дарения за Украйна.

Ето писмото:

"Г-н Президент,

Вашите придворни са разпоредили, от страх, да бъде блокиран нашият уебсайт - сайтът на Настоящей России. Страхът им е осезаем. Той ни дава увереност в нашата правота.

Както и по-рано, когато в детството ми Вашите тънковрати предшественици възложиха на мен, сина на руски офицер, в Латвия ролята на окупатор, това няма да стане.

Научих латвийски език и от 26-годишна възраст, завинаги отхвърляйки ролите, определени от Вашите учители, вече почти половин век живея като човек на свободния свят! И още ме наричат руснак. Наричат моя приятел Борис Акунин руски писател, а Сергей Гуриев - руски икономист. Хора като нас донесоха повече чест на руския свят от ВСИЧКИ Ваши неточни високоточни оръжия.

Вашият руски свят - свят на страх, свят, който гори учебниците по украински език, не трябва да се случва, докато ни има нас, ваксинирани още в детството ни срещу тази чума.

Нашият свят трябва го има - въпреки всички Ваши блокирания. Ние знаем как да съхраним ценностите на нашия руски свят. И Вашият свят, ако не се събуди, ще умре от страховете си. Вие знаете от какво се страхувате. И правилно. Вие знаете кое оръжие уцелва точно!"

Михаил Баришников

МИХАИЛ БАРИШНИКОВ (74) e руски и американски танцьор, хореограф и актьор. Неговото име се цитира заедно с това на Рудолф Нуреев и Владимир Василиев като един от най-големите балетисти в историята. След обещаващо начало в Маринския балет в Ленинград, Баришников след турне в Торонто, остава в Канада след добре обмислена и организирана акция. Това се случва през 1974 г. След като е на свободна практика с много компании, той се присъединява към градския балет на Ню Йорк като главен танцьор, за да научи стила на Джордж Баланчин. След това танцува в Американския балетен театър, където по-късно става художествен ръководител.

 

„Да умреш не е страшно, страшно е да не живееш.”

Анри Барбюс, френски писател, роден на 17 май преди 153 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...