Сдружение „Изкуство днес“ откри в Пловдив 29-то издание на Седмица на съвременното изкуство – "След войната", с акция на художника Димитър Келбечев, който успя да сложи кавички на думата „освободителка“ в надписа на паметника „Альоша“. 

Официалното откриване се състоя в събота – 9 септември, с пърформанса „Пропаганда“ на известната руска визуална артистка Олга Володина, която напоследък живее в България. 

В галерия „Капана“ (ул. „Райко Даскалов“ №29) кипят последни приготовления преди посрещането на посетители. Наталия Залозная от Беларус, принудена да напусне родината си заради режима там (живее в Белгия) представя „Картина в розово“ – иронична реплика на известна снимка на войници, които си честитят победата в края на Втората световна война (по Питър Бърнстейн). Хлябът на истината „паляниця“, направен от украински речни камъни, поднася украинската артистка Жана Кадирова, която представи тази инсталаци и на Венецианското биенале. Другото украинско участие е на Алла Георгиева (живее в България) с инсталация от текстилни пана, съшити от камуфлажни тъкани. Велизар Димчев, Група 7+1 (Илко Николчев, Йоханес Артинян, Камен Цветков, Панчо Куртев) провокират с инсталацията си от висящи модули, наречена „REM“ – „бързият“ сън на човешкия мозък – алюзия за съня на разума и раждащите се чудовища.

В своето видео Севдалина Кочевска е превърнала оръдейните дула в детска люлка, Надя Генова е „фотографирала“ синьо небе с понесени от незнаен вихър отпадъци.

Какви следите оставя желязната „разходка“ на верижна техника върху най-твърдия метал – стоманата демонстрира Иван Иванов. Наташа Кюпова е нарисувала огнена карта на света и е маркирала в златно малки петна на страните, които никога не са воювали. Емил Миразчиев (участник и куратор на изложбата) е монтирал две дузини светофари, светещи в синьо и жълто като символ на надеждата на артистите тази война и войните изобщо да спрат. 

Седмицата на съвременното изкуство - "След войната", продължава до 5 октомври и е с вход свободен. Проектът се осъществява с подкрепата на: Община Пловдив, Гьоте-институт и Национален фонд „Култура“ програма „Мобилност“.

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Писателят, ако е човек на изкуството, признава неща, за които другите нямат смелост.“

Елия Казан, американски режисьор и писател, роден на 7 септември преди 117 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.

Свободата на изразяване (ревю)

 

Романът на Ванцети Василев „Всичко е джаз“ се чете на един дъх. Писан с перо, потопено в болката и радостта на най-съкровените преживявания на автора...

Единствената писателска грешка (ревю)

 

„Позиции 2020“ – Уелбек срещу Сартр, политиката и самия себе си