По повод 90-годишнината на писателя Георги Мишев SKIF ще припомни някои от ембелематичните му филми. Много от лентите, на които е сценарист, са сочени като класически за българското кино. 

Започваме с „Момчето си отива“ от 1972 г.

Режисьор: Людмил Кирков

Сценарист: Георги Мишев

В ролите: Невена Коканова, Филип Трифонов, Сашка Братанова, Кирил Господинов...

Музика: Борис Карадимчев

Оператор: Георги Русинов

„Момчето си отива“ си остава един от най-нежните и човешки филми в българското кино. Историята, която оживява по улиците на Враца, е разказана без излишна драматизация, но с много истинност. Текстът улавя деликатния миг между юношеството и зрелостта, когато едно момче за първи път среща любовта – и тя предопределя живота му завинаги.

В главна роля е Филип Трифонов, който създава незабравимия образ на Ран – момче от малък град, изпълено с желание да опознае света. Той е чаровен, леко объркан, но вярващ в своята правота. Непосредствената, искрена игра на Трифонов предопределя автентичноста на героя му, превръщайки го в един от символите на българското кино.

Срещата му с безмълвната продавачка, изиграна от ненадмината Невена Коканова, е във фокуса на лентата. Тя е по-зряла, по-опитна, печално тъжна, смирена жена, която не търси любов, но я разпознава, усеща. Между двамата не пламва бурна любовна връзка – напротив, връзката им е полулегална, крехка, дори неосъществена. Именно в погледите и мълчанията, се крие магията на филма.

Людмил Кирков и Георги Русинов снимат сдържано, дистанцирано, но показват без грим типичната атмосфера на провинциалния град през 70-те години, когато в България се налагаше със сила социализма. За емоционалния свят на филма огромна роля изиграва песента „Момчето си отива“, изпълнена от Мими Иванова и Борис Гуджунов. Текстът е на Илия Атанасов. Саундтракът сякаш маркира поколенията от 60-те и 70-те години на ХХ век.

Приятно гледане!