Напуснал ни е актьорът Филип Трифонов, съобщи Съюзът на артистите в България

Поднасяме съболезнования на близките му и на всички негови колеги и приятели!

Филип Иванов Трифонов е български филмов и театрален актьор. Като студент във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1969 – 1973), учи актьорско майсторство в класа на Апостол Карамитев.

Работи в Драматичен театър „Н. Й. Вапцаров“ Благоевград (1973 – 1976), Театър „София“ (1976 – 1978), СИФ „Бояна“(1978 от 1990). Държавен Сатиричен театър (2005 – 2011), Народен театър „Иван Вазов“ (2011 – 2017), Театър 199.

Член на САБ и на СБФД (1973). Почетен гражданин на София.

През 70-те и 80-те години на XX век изиграва главни роли в знакови за българското кино филми, като „Момчето си отива“ и „Оркестър без име“. Репликата му „Една боза от 6 стотинки“, от филма „Момчето си отива“, е считана за култова от много негови почитатели. 

Филип Трифонов е носител на множество награди и отличия.

Кадър от филма "Оркестър без име".

„Природата казва на жените: „Бъди красива, ако можеш, мъдра, ако искаш, но бъди уважавана – това е най-важното.“

Бомарше, френски драматург, роден на 24 януари преди 293 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...

Вслушвания в уроците на мъдростта и времето

В самия край на 2024 г. българската литературно-философска публика беше зарадвана от книгата „Вслушвания“ на Митко Новков, съдържаща дванадесет негови есета...

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...