Две своеобразни кинопанорами предлага в края на тази седмица кинокритикът Деян Статулов в своята традиционна рубрика в БНР.

Едната е за Филип Трифонов, който почина на 73 г. тази седмица.

Заглавията, които можем да си спомним с обич, са „Изпит“ на режисььора Георги Дюлгеров по новелата на Николай Хайтов, емблематичния за актьора и за българското кино „Момчето си отива“ с Невена Коканова на режисьора Людмил Кирков, „Адио Рио“ и разбира се – „Оркестър без име“.

„Филип Трифонов е малкото голямо момче Питър Пан на българското кино. Умееше като малцина да играе с жестове, дори само с мълчание“, отбелязва Деян Статулов.

Скорошната 65-годишнина на Мел Гибсън е повод за втората „панорама“, в която препоръчаните заглавия са „Лудия Макс“ (1979), екшън комедията „Смъртоносно оръжие“, „Хамлет“ от 1990-а, както и лентите, на които той е режисьор „Смело сърц“, „Страстите Христови“ и от този век - „Апокалипто“ (2006).