„Аплодисментите са неразделна част от музиката, следва те да се напишат в партитурата.“

„Да се копира истината е вероятно добре, но да се измисли истината, е още по-добре."

„Гласът и мелодията за мен винаги ще си останат главни.“

„От всички композитори аз съм знаещият най-малко. Говоря сериозно, но под „знания“ имам предвид не знания за музика.“

„Вземете целия свят, но ми оставете Италия.“

„В изкуството, както и в любовта, преди всичко трябва да бъдем откровени.“

„За да се съчини музика, е необходимо преди всичко да има музика в душата.“

„Никакви колебания, никакви отстъпки, когато работата се отнася за изкуството.“

„Оркестърът е голяма китара.“ 

„Художникът е длъжен да се вглежда в бъдещето и да предугажда в хаоса нови светове.“

ДЖУЗЕПЕ ВЕРДИ -  италиански композитор, роден на 10 октомври 1813 г. Той е един от най-влиятелните композитори на ХІХ век. Връх в творчеството му са "Аида", "Отело", "Фалстаф". Умира на 27 януари 1901 г.

 

„Когато обичаш литературата, книгите и големите поети, дори най-циничните, има нещо, което те тегли нагоре.“

Жана Моро, френска актриса, родена на 23 януари преди 97 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...

Вслушвания в уроците на мъдростта и времето

В самия край на 2024 г. българската литературно-философска публика беше зарадвана от книгата „Вслушвания“ на Митко Новков, съдържаща дванадесет негови есета...

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...