Столичният зоопарк през 1890 г.

ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ, ПЕН-България

Новините у нас са все по-лоши и тъжни, но една от тях се оказа и малко смешна.

Тези дни Столичната община, управлявана мъдро и компетентно вече толкова години от г-жа Фандъкова, се похвалиха с нов голям успех. В столичния зоопарк са били изградени цели 50 нови клетки за 50 маймуни.  И то не за прости шимпанзета, а за отбрани примати от 10 редки породи, сред които: кралски макак, павиан, лемур, ханумански лангур, мармозет...

За тази благородна акция Общината е заплатила от нашите данъци (поне по документи) скромната сума от 1,6 милиона лева. Простата сметка показва, че за клетката на една маймуна са похарчени само... 32 хиляди / 32 000/ лева.  

От тази нелепа история се възмути известният журналист и екс депутат г-н Венцислав Лаков. Коментираха я и някои медии, разбира се, по- обективните.

По този повод си спомних за скорошно изказване на известна тв водеща, според която преди „ерата Борисов” София била „просто едно село”, а сега в безспирен възход!  Да, това, наистина, се вижда от всички. София наистина „цъфти и върже”, виждаме го. Виждаме и колко ни струва...

Да не говорим колко пенсии или минимални заплати са дадени за клетката само на една маймуна. Някъде прочетох, че в Швейцария минималната заплата била 5400 евро. Само десет пъти повече от нашата. Е, нека да не се сравняваме с швейцарците, няма да ги стигнем и след 200 години.  Макар да бяхме преди войната „Швейцария на Балканите”. Да стигнем поне пенсиите на гърците, сърбите, румънците, та дори и на косоварите...

А за маймуните, какво да кажем? Станахме маймуни, макар на герба и на знамето ни да има лъв... 

  • РЕКВИЕМ

    Извън алеята

    Марин Георгиев за Кирил Кадийски:

    "Беше вулкан, който постоянно изригва…"

     
  • КЛАСИКЪТ

    Неостаряващият гений: 270 години Моцарт

     От дете-чудо до безсмъртен творец, променил музиката завинаги...

    • Моцарт и... Хитлер!  Една абсурдна история…
    • Истината за смъртта на гения.
     

„Философстваме, когато всичко отиде по дяволите.“

Дж. М. Кутси, южноафрикански писател, роден на 9 февруари преди 86 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Триумф за Кирил Манолов в „Риголето“

 

"В контекста на днешния осезаем недостиг на автентични Вердиеви гласове Риголето на Кирил Манолов е рядък пример за пълнокръвна, стилово издържана и дълбоко емоционална, забележителна интерпретация." - рецензия от Василена Атанасова

Да запазиш човешкото си достойнство (ревю)

 

„Върховният Марти“, или за цената на победата и границите на Аз-а...

 

За диалога между киното и литературата

 

През лабиринта на изкуствата: книгата на Владимир Донев „Българската литературна класика във филмовото изкуство“...