Столичният зоопарк през 1890 г.

ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ, ПЕН-България

Новините у нас са все по-лоши и тъжни, но една от тях се оказа и малко смешна.

Тези дни Столичната община, управлявана мъдро и компетентно вече толкова години от г-жа Фандъкова, се похвалиха с нов голям успех. В столичния зоопарк са били изградени цели 50 нови клетки за 50 маймуни.  И то не за прости шимпанзета, а за отбрани примати от 10 редки породи, сред които: кралски макак, павиан, лемур, ханумански лангур, мармозет...

За тази благородна акция Общината е заплатила от нашите данъци (поне по документи) скромната сума от 1,6 милиона лева. Простата сметка показва, че за клетката на една маймуна са похарчени само... 32 хиляди / 32 000/ лева.  

От тази нелепа история се възмути известният журналист и екс депутат г-н Венцислав Лаков. Коментираха я и някои медии, разбира се, по- обективните.

По този повод си спомних за скорошно изказване на известна тв водеща, според която преди „ерата Борисов” София била „просто едно село”, а сега в безспирен възход!  Да, това, наистина, се вижда от всички. София наистина „цъфти и върже”, виждаме го. Виждаме и колко ни струва...

Да не говорим колко пенсии или минимални заплати са дадени за клетката само на една маймуна. Някъде прочетох, че в Швейцария минималната заплата била 5400 евро. Само десет пъти повече от нашата. Е, нека да не се сравняваме с швейцарците, няма да ги стигнем и след 200 години.  Макар да бяхме преди войната „Швейцария на Балканите”. Да стигнем поне пенсиите на гърците, сърбите, румънците, та дори и на косоварите...

А за маймуните, какво да кажем? Станахме маймуни, макар на герба и на знамето ни да има лъв... 

„Да умреш не е страшно, страшно е да не живееш.”

Анри Барбюс, френски писател, роден на 17 май преди 153 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...