Столичният зоопарк през 1890 г.

ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ, ПЕН-България

Новините у нас са все по-лоши и тъжни, но една от тях се оказа и малко смешна.

Тези дни Столичната община, управлявана мъдро и компетентно вече толкова години от г-жа Фандъкова, се похвалиха с нов голям успех. В столичния зоопарк са били изградени цели 50 нови клетки за 50 маймуни.  И то не за прости шимпанзета, а за отбрани примати от 10 редки породи, сред които: кралски макак, павиан, лемур, ханумански лангур, мармозет...

За тази благородна акция Общината е заплатила от нашите данъци (поне по документи) скромната сума от 1,6 милиона лева. Простата сметка показва, че за клетката на една маймуна са похарчени само... 32 хиляди / 32 000/ лева.  

От тази нелепа история се възмути известният журналист и екс депутат г-н Венцислав Лаков. Коментираха я и някои медии, разбира се, по- обективните.

По този повод си спомних за скорошно изказване на известна тв водеща, според която преди „ерата Борисов” София била „просто едно село”, а сега в безспирен възход!  Да, това, наистина, се вижда от всички. София наистина „цъфти и върже”, виждаме го. Виждаме и колко ни струва...

Да не говорим колко пенсии или минимални заплати са дадени за клетката само на една маймуна. Някъде прочетох, че в Швейцария минималната заплата била 5400 евро. Само десет пъти повече от нашата. Е, нека да не се сравняваме с швейцарците, няма да ги стигнем и след 200 години.  Макар да бяхме преди войната „Швейцария на Балканите”. Да стигнем поне пенсиите на гърците, сърбите, румънците, та дори и на косоварите...

А за маймуните, какво да кажем? Станахме маймуни, макар на герба и на знамето ни да има лъв... 

„Ако искаш мъжете да са добри с теб, трябва да се държиш отвратително с тях; отнасяш ли се както трябва, те ще те накарат да си платиш за това.” 

Съмърсет Моъм, английски писател, роден на 25 януари преди 151 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...

Вслушвания в уроците на мъдростта и времето

В самия край на 2024 г. българската литературно-философска публика беше зарадвана от книгата „Вслушвания“ на Митко Новков, съдържаща дванадесет негови есета...

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...