Столичният зоопарк през 1890 г.

ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ, ПЕН-България

Новините у нас са все по-лоши и тъжни, но една от тях се оказа и малко смешна.

Тези дни Столичната община, управлявана мъдро и компетентно вече толкова години от г-жа Фандъкова, се похвалиха с нов голям успех. В столичния зоопарк са били изградени цели 50 нови клетки за 50 маймуни.  И то не за прости шимпанзета, а за отбрани примати от 10 редки породи, сред които: кралски макак, павиан, лемур, ханумански лангур, мармозет...

За тази благородна акция Общината е заплатила от нашите данъци (поне по документи) скромната сума от 1,6 милиона лева. Простата сметка показва, че за клетката на една маймуна са похарчени само... 32 хиляди / 32 000/ лева.  

От тази нелепа история се възмути известният журналист и екс депутат г-н Венцислав Лаков. Коментираха я и някои медии, разбира се, по- обективните.

По този повод си спомних за скорошно изказване на известна тв водеща, според която преди „ерата Борисов” София била „просто едно село”, а сега в безспирен възход!  Да, това, наистина, се вижда от всички. София наистина „цъфти и върже”, виждаме го. Виждаме и колко ни струва...

Да не говорим колко пенсии или минимални заплати са дадени за клетката само на една маймуна. Някъде прочетох, че в Швейцария минималната заплата била 5400 евро. Само десет пъти повече от нашата. Е, нека да не се сравняваме с швейцарците, няма да ги стигнем и след 200 години.  Макар да бяхме преди войната „Швейцария на Балканите”. Да стигнем поне пенсиите на гърците, сърбите, румънците, та дори и на косоварите...

А за маймуните, какво да кажем? Станахме маймуни, макар на герба и на знамето ни да има лъв... 

„Предполагам, че често играя лошия, защото не изглеждам обикновено. Изглеждам малко жесток.“

Уилям Дефо, американски актьор, роден на 22 юли преди 69 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поглед назад: меланхолията, която ни влюби в „Изгубени в превода“ на София Копола

 Филмът оставя ярка следа както в съзнанието на зрителите, така и в историята на киното от първото десетилетие на 21-ви век...

Възкръсва ли  американският уестърн?

 

Най-амбициозният проект на Кевин Костнър - „Хоризонт“, е вече факт

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...